Грузинци – Уикипедия
Грузинци ქართველები Картвелеби | |
Общ брой | 5 000 000 |
---|---|
По места | Грузия: 3 223 600 Турция: 158 000 Русия: 157 803 САЩ: 150 000 Иран: 62 000 Украйна: 34 200 Гърция: 27 400 Италия: 9100 |
Език | грузински език |
Религия | православие, Грузинска православна църква |
Сродни групи | Кавказки народи |
Грузинци в Общомедия |
Грузинците (на грузински: ქართველები, картвелеби) са народ, основно население на Грузия.
История
[редактиране | редактиране на кода]Грузинците са един от най-древните и хомогенни народи. Те са съхранил се народ в прегръдките на Кавказ, от хилядолетните преселения на народи и племена от Азия към Европа. Техният език е от малкото запазени неиндоевропейски (прединдоевропейски) езици в Европа, в миналото широко разпространени. Дори генетически грузинците се различават от околните народи със своята G-хаплогрупа, според генетиците.
В грузинските земи са намерени едни от най-древните останки от човешкия род, датиращи от преди 45 000 години. От палеолита са открити множество древни пособия от камък и кост, а от по-късните епохи и от метал.
В древността, 3000 г. пр.н.е. грузинските племена били разселени на по-обширна територия на югозапад в Мала Азия. Народът на древното царство Хати говорел език родствен на западно кавказките, какъвто е и грузинският.
Между 6 – 2 век пр.н.е. в западните грузински земи съществувало известното на древните гърци Колхидско царство (Егриси).
През 4 век пр.н.е. в източните грузински територии се образува царство Иверия, което заема и югозападните планински земи.
По-късно през 2 век грузинците са покорени и завладени от Персия и стават част от империята.
През 7 век грузинците извоюват свое независимо феодално царство Грузия. Тогава грузинците обособяват специфичните за народа занаяти, изкуства, литература, музика, архитектура, религия. В подем е търговията и образованието.
През 15 век отново започват нашествия на перси и турци, което довело до разруха на самобитния народ на Кавказ и унищожение на близо 70 процента от грузинците.
През 1783 г. за да се спаси от мюсюлманското унищожение, грузинците искат помощ от руснаците и стават руски протекторат, а по-късно и част от Русия. Така грузинците запазват народа си и възстановяват държавата си.
След 1990 г. грузинците се отделят отново в самостоятелна държава.
Религия
[редактиране | редактиране на кода]Грузинците приемат християнството на 6 май 319 г.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- W.E.D. Allen (1970) Russian Embassies to the Georgian Kings, 1589–1605, Hakluyt Society, ISBN 978-1-4094-4599-9 (hbk)
- Eastmond, Anthony (2010), Royal Imagery in Medieval Georgia, Penn State Press
- Ronald Grigor Suny (1994), The Making of the Georgian Nation, Indiana University Press, ISBN 978-0253209153
- David Marshall Lang (1966), The Georgians, Thames & Hudson
- Donald Rayfield (2013), Edge of Empires: A History of Georgia, Reaktion Books, ISBN 978-1789140590
- Rapp, S. H. Jr. (2016) The Sasanian World Through Georgian Eyes, Caucasia and the Iranian Commonwealth in Late Antique Georgian Literature, Sam Houston State University, USA, Routledge
- Cyril Toumanoff (1963) Studies in Christian Caucasian History, Georgetown University Press