Густав Айфел – Уикипедия

Густав Айфел Gustave Eiffel
френски инженер
Роден	15 декември 1832 г. Дижон, Франция
Починал	27 декември 1923 г. (91 г.) Париж, Франция
Погребан	Льовалоа Пере, Франция
Техника
Област	Строително инженерство
Известен с	Айфеловата кула, Статуята на свободата
Семейство
Деца	5
Подпис
Густав Айфел в Общомедия

Алекса̀ндър Гу̀став А̀йфел ^[1] (на френски: Alexandre Gustave Eiffel; 15 декември 1832 – 27 декември 1923) е френски инженер. Името му на френски се произнася Гюста̀в Ефѐл, но в българския се е наложила транскрипцията от немското звучене. Известен е с проектирането на Айфеловата кула и на носещата конструкция на Статуята на свободата в Ню Йорк.

Той е първият и единствен син на гвардейския офицер Франсоа Александър Бьоникхаузен и на Катрин Мелани Моньоз.^[2] Ражда се на 15 декември 1832 година в Дижон, Франция. Александър Густав Бьоникхаузен е потомък на пруски дезертьор, живял в немската провинция Айфел.

В ранното си детство Айфел дава вид, че ще спази традицията за неграмотните инженери. Той изобщо няма интерес към училището, а предпочита да ходи в химическата фабрика за оцет на чичо си и да изучава процесите там. В последните два класа на лицея обаче изведнъж се запалва по литературата и историята, започва да чете и да учи много.

Без да е отличник, младият Густав завършва средното си образование и се явява на приемен изпит за постъпване във висше училище. Както преди, резултатът му е добър, но не му позволява да влезе в Политехниката. Бьоникхаузен завършва „Централното училище по изкуства и манифактури“ (École centrale des arts et manufactures) с диплома на инженер.^[3] Той, както и останалите негови състуденти, се насочват към частния сектор.

На 25 започва работа в една инженерна фирма и почти веднага получава големи поръчки – проектиране и строеж на два железопътни моста, които той изгражда със съвсем новите тогава технологии – кесони със сгъстен въздух и хидравлични цилиндри.

След кратък стаж като служител, Густав бързо създава собствено предприятие. Специализира се в строежа на стоманени мостове, парни котли и виадукти. Винаги е точен в изпълнението на отговорните обекти и оправдава доверието на клиентите си. Името му започва да се произнася с уважение.

През 1875 година, малко след загубената от Франция война с Прусия, срещу младия предприемач е направен донос, че е прикрит шпионин и работи в полза на прусите. Като доказателство се изтъква фамилното му име. Автор на доноса е негов служител чертожник. Младият предприемач има не само силен характер. Със съдебен процес той доказва своята невинност и за улеснение приема като фамилно име Айфел, името на областта, от която е дошъл неговият прадядо.

Густав Айфел възлага на свои близки проучване за подходяща съпруга. Освен към тях, той се обръща към един нотариус и към един свещеник. Търсенето включва следните параметри: социалното положение на родителите на кандидатката, зестрата, качествата и недостатъците ѝ. В писмо до баща си Густав е още по-конкретен: „Бих се задоволил със жена със скромна зестра, лицето – без значение, за сметка на това да е непретенциозна, добра домакиня и да ражда здрави деца.“

Избраницата е Женевиев Годоле. В деня на сватбата тя е на 18, той – на 30 години. По всичко личи, че съпругата отговаря на неговите изисквания, защото му ражда 5 деца: две момчета и три момичета. Женевиев умира на 8 септември 1877 година, само на 33 години.

Айфел създава инженерна компания на свое име. Скоро след това в Париж започва реализацията на една гигантска статуя, дело на френския скулптор Огюст Бартолди. Тя трябва да символизира приятелството между френската и американската републики. Поводът е 100-годишнината от създаването на САЩ. Точно тогава изпълнителят на вътрешната конструкция, Виоле льо Дюк, умира. Бартолди кани Айфел да поеме престижния обект.

Структурата е изработена от ковано желязо и мед в работилницата на Айфел край Париж. Отделните части са свързани с нитове, набивани ръчно в дупки, направени предварително. Статуята тежи около 220 тона и е доставена в 200 сандъка в Ню Йорк на 19 юни 1885 година. Американците посрещат френския подарък с артилерийски залпове и заря. Монтажът е реализиран от френски работници и инженери върху цокъл, приготвен от американците. Точността и издръжливостта на конструкцията се оказват безупречни.

 Основна статия: Айфелова кула

Айфел получава световна известност с построената в Париж за изложението през 1889 г. кула (точно 100 години след падането на Бастилията през 1789 г.), която е сред най-забележителните технически съоръжения на 19 век. Айфеловата кула е издигната на Марсово поле, срещу Йенския мост. С височината си от 300 m тя е почти 2 пъти по-висока от най-високите сгради в света по това време – (Хеопсова пирамида (137 m), Кьолнска катедрала (156 m), Улмска катедрала (161 m) и др. Кулата е изградена изцяло от желязо и се състои от 3 етажа.

Изграждането на Айфеловата кула започва на 28 януари 1887 г. и продължава до 31 март 1889 г., като струва 6,5 млн. франка.

Световното изложение от 1889 година в Париж съвпада със 100-годишнината от избухването на Френската революция. Страната се съвзема икономически с бързи темпове от последната война. Изложението трябва да покаже, че Франция се връща на световната сцена през голямата врата. Идеята за строеж на кула като свидетелство на прогрес и величие плъзва из проектантските бюра. В комисията, съставена от Министерството на търговията и индустрията, както и от кметството на Париж, постъпват 107 проекта. В края на състезанието остават два, единият е на Жюл Бурде, другия на Густав Айфел.

Първата кула е от гранит, материя чуплива и лишена от гъвкавост, докато желязото в ръцете на майстор като Густав Айфел взима формата на дантела. Айфел се показва не само като блестящ инженер, но и убедителен преговарящ. Той атакува конкурентния проект с аргумента, че металната кула след края на изложението може да бъде разглобена и преместена другаде. Дори определя цената за премахване на конструкцията – 700 000 франка.

За реализацията на проекта е образувано сдружение от инвеститори. Айфел влага 3 милиона лични средства, другите пари са на държавата и няколко банки. Предвидлив преговарящ, под претекст за възвръщаемост на вложения от него труд, той получава 20-годишна концесия на обекта.

28 януари 1887 година е денят на първата копка. Срокът за реализация на проекта е изключително къс – малко повече от една година. На всички нива условията за работа са изключително трудни. Най-трудни са основите, които трябва да понесат тежестта на 7300 тона желязо и да гарантират сигурността на хилядите посетители. За двата крака от страна на „Марсово поле“ се изкопават 7-метрови дупки. Изливат се бетонни плочи с по 2 метра дебелина и стабилността е постигната.

С другите два крака от страната на Сена, полагането на основите са оказва много по-сложно. От близостта на реката почвата е пропита с вода. За да стигнат до твърда земя, изкопчиите слизат до 15 метра дълбочина. Густав Айфел прилага техника с „въздух под налягане“ и помпи, за да отклони подземните струи вода.^[4] Поради мизерното заплащане, от 75 сантима на час и изключително тежкия труд на строежа, избухват две стачки. Иначе отношенията между него и персонала са добри. Работниците го уважават и имат доверие в неговото ръководство.

В края на март 1889 година е приключен третият етаж. Срокът е спазен и ентусиазмът расте. Последната тераса е на 300 метра височина. До нея се стига с вита стълба. Броят на стъпалата е 1892. Тази цифра не е случайна. Тя символизира прокламирането на френската република през 1892 година. Освен стълбата, на посетителите са предоставени 4 полегати и един вертикален асансьор. Целият вътрешно-транспортен комплекс е революционно постижение на техниката.

Айфеловата кула е завършена през март, но официално открита за публиката на 15 май 1889 година.^[5] Интересът, който поражда, се превръща в триумф. Самият Айфел не крие гордостта си: „Аз дадох на френското знаме най-високата мачта в света!“ – казва той.

Построил е множество железопътни линии, мостове (моста в Бордо, мост над река Дуро при гр. Порто в Португалия, моста на Дунав в Сегед Унгария, моста на Червената река в Ханой Виетнам и др. в Египет, Боливия, Перу), виадукт, гари (в Будапеща и Сан Себастиан), двореца на културата в Яш (Румъния), въртящия се купол на обсерваторията в Ница, който, въпреки че тежи 100 тона, лесно може да се завърти само от един човек; усъвършенствал е подвижните мостове, един шлюз на Панамския канал и др.^[6]

Като инженер в Панамското дружество, изграждащо Панамския канал, доставя за него машини от машиностроителния си завод в Левалоа-Пере (близо до Париж, където е бил направен и металният скелет на Статуята на свободата в Ню Йорк). Избухналият през 1892 г. Панамски скандал засяга и неговата личност – обвинен е, че е получил 19 милиона франка за фиктивни дейности. Предаден е на съдебните органи през 1893 г. заедно с бащата и сина Лесепс и други лица, имащи отношение към делото. Осъден е на 2 години затвор и 20 000 франка глоба, но касационният съд отменя присъдата заради изтичането на срока на наказателна отговорност.

След 1900 г. вече възрастен, той се увлича по аеродинамиката, създава изследователска лаборатория и започва да прави проекти за самолети. През 1917 г. патентова един от първите изтребители, за да се издигне по-високо от тристаметровата си кула. Най-високата точка на живота му все пак остава върхът на тази кула.

Автор е на трудовете Conférence de G. Е. sur la tour de 300 mètres (П., 1889) и Les ponts portatifs économiques (в сътрудничество с Collins, П., 1888).

На 27 декември 1923 година великият френски инженер и учен умира спокоен в дома си на ул. Рабле в Париж на 91 години, докато слуша Бетовен, Пета симфония, Анданте. Погребан е в гробището Левалуа-Пере.

През 1929 г. Антоан Бурдел открива бюст на Айфел в подножието на Айфеловата кула.

През 1983 г. по случай 60-годишнината от смъртта на Г. Айфел, френската поща пуска (за задморския департамент Уолис и Футуна) паметна марка с номинал от 97 франка с изображение на конструкцията на Айфеловата кула и портрет на създателя ѝ.

От 1996 г. във Франция е в обращение (до 2002 г.) банкнота от 200 франка, посветена на Густав Айфел.

В чест на Густав Айфел е наречен програмният език Eiffel, който позволява бързо и бюджетно (евтино) да се построят големи програмни системи.

През 2021 г. излиза филмът „Влюбеният Айфел“ (режисьор Мартен Бурбулон).

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB Léonore NDL NKC NLA NLG Open Library PLWABN RKD LIBRIS SNAC IdRef ULAN VIAF WorldCat