Държавна агенция „Архиви“ – Уикипедия
Държавна агенция „Архиви“ е държавна агенция в България, която поддържа основната част от държавните архиви в страната.
История
[редактиране | редактиране на кода]Днешната агенция води началото си от основаното през 1951 година Архивно управление в Министерството на вътрешните работи. През следващите години то е подчинено на Министерството на просветата и културата (1961 – 1963), Комитета за изкуство и култура (1963 – 1971) и Министерството на информацията и съобщенията (1971 – 1976). От 1976 година е пряко подчинено на Министерския съвет, първоначално като Главно управление на архивите, а от 2007 година като Държавна агенция „Архиви“.[1]
Първоначално Архивното управление включва 2 архива – Централен държавен архив и Централен държавен исторически архив с документи от преди 1944 година. През 1974 година е създаден и Централен държавен технически архив, а през 1992 година тези три архива са обединени под името Централен държавен архив. През 1991 година на Държавна агенция „Архиви“ е подчинен Българският изследователски институт (дотогава в структурата на Министерството на външните работи), през 1992 година – регионалните държавни архиви (дотогава самостоятелни учреждения в 27-те областни града), а през 2000 година – Централният военен архив (от Министерството на отбраната).[1]
Структура
[редактиране | редактиране на кода]Агенцията включва следните подразделения[2]:
- Главна дирекция „Архивна политика“ с 27 териториални дирекции в областните градове
- Регионален държавен архив – Бургас (Държавни архиви: Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол)
- Регионален държавен архив – Варна (Държавни архиви: Варна, Добрич, Шумен и Търговище)
- Регионален държавен архив – Велико Търново (Държавни архиви: Велико Търново, Габрово, Русе, Разград и Силистра)
- Регионален държавен архив – Монтана (Държавни архиви: Видин, Враца, Монтана, Ловеч и Плевен)
- Регионален държавен архив – Пловдив (Държавни архиви: Пловдив, Пазарджик, Смолян, Кърджали и Хасково)
- Регионален държавен архив – София (Държавни архиви: София, Перник, Благоевград и Кюстендил)
- Дирекция „Централен държавен архив“
- Дирекция „Държавен военноисторически архив“ (Велико Търново)
- Дирекция „Дигитализация, реставрация, консервация и микрофилмиране"
- Дирекция „Публичност на архивите“
- Дирекция „Административно-правно и финансово-стопанско обслужване“
Централната администрация на агенцията се намира в София, на улица „Московска“ № 5.
Ръководители
[редактиране | редактиране на кода]- Михаил Алексиев (1952 – 1972)
- Панайот Панайотов (1972 – 1976)
- Младен Костов (1976 – 1981)
- Дойно Дойнов (1981 – 1991)
- Кръстю Гергинов (1991 – 1992, 1993)
- Веселин Методиев (1992 – 1993)
- Стефан Дойнов[3] (1993 – 1997)
- Панто Колев (1997 – 2002)
- Атанас Атанасов (2002 – 2005)
- Боряна Бужашка (2005 – 2009)
- Георги Бакалов (2009 – 2011)
- Мартин Иванов (2011 – 2013)
- Иван Комитски (2013 – 2015)[4]
- Михаил Груев (2015 – )[5]
Архивни справочници
[редактиране | редактиране на кода]- Том 1. Пътеводител по фондовете на БКП, съхранявани в Централния държавен архив.
- Том 2. Пътеводител на Държавен архив – Смолян (1615 – 1944).
- Том 3. Инвентарни описи. Фонд 70 К. Градско общинско управление – Бургас (1878 – 1944). Фонд 436К. Бургаско архиерейско наместничество (1879 – 1957).
- Том 4. Пътеводител на Държавен архив.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Статут и структура // Държавна агенция „Архиви“. Посетен на 26 ноември 2008.
- ↑ Структура и функции // Държавна агенция „Архиви“. Посетен на 24 януари 2017.
- ↑ Напусна ни историкът проф. Стефан Дойнов
- ↑ История // Държавна агенция „Архиви“. Посетен на 5 април 2014.
- ↑ Михаил Груев поема Държавна агенция „Архиви“, в. Дневник, 27.02.2015
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на Държавна агенция „Архиви“
- Архивни справочници пътеводители, инвентарни описи, каталози и др.
- Информационна система на Държавните архиви
|
|