Дедо III (Лужица) – Уикипедия

Дедо III
граф на Ветин
Дедо на своя гроб
Лични данни
Починал	16 август 1190 г.
Други титли	господар на замък Гройч, граф на Гройч, господар на Рохлиц, маркграф на Лужица, граф на Айленбург и маркграф на Ландсберг
Семейство
Династия	Ветини
Баща	Конрад I фон Майсен
Майка	Луитгард фон Равенщайн
Брак	Мехтхилде от Хайнсберг
Потомци	Дитрих, Филип, Конрад II, Хайнрих, Госвин, Агнес
Дедо III в Общомедия

Дедо III Дебелия (на немски: Dedo III, der Feiste, der Fette, * пр. 27 февруари 1142, † 16 август 1190) от род Ветини е като Дедо V граф на Ветин, от 1144 г. господар на замък Гройч, от 1156/1157 г. граф на Гройч и господар на Рохлиц и от 1185/1186 г. маркграф на Лужица, от 1185 г. граф на Айленбург и маркграф на Ландсберг.

Дедо е син на маркграф Конрад I фон Майсен (1098–1157) и на Луитгард фон Равенщайн, родена фон Елхинген († 1145). От 1144 г. той получа, като осиновен син на леля му Берта, наследничката на Горица, господството Рохлиц с фогтай над манастир Наумбург.

Дедо участва в множество военни походи и дворцови събрания на императиор Фридрих I Барбароса в Италия. Той води както братята му политика на заселване подарява манастир във Вехселбург (1168) като гробница за своя фамилен клон, т.нар. Дедониди, където е погребан. След смъртта на брат му Дитрих II през 1185 г. той получава неговото маркграфство Източна марка/Лужица.

Дедо умира на 16 август 1190 г. след несполучлива операция, при която отстранява сланина от тялото си, заради желанието му да участва в поход до Рим и в похода с крал Хайнрих VI против кралство Сицилия (1190–1191).

Дедо е женен за Мехтхилде от Хайнсберг († 20 януари 1190) и има с нея шест деца:

• Дитрих (* пр. 13 септември 1159, † 13 юни 1207), граф на Зомершенбург и Гройч, също пропст към Магдебург
• Филип (* пр. 13 септември 1159), пропст към Ксантен (1182–1190)
• Конрад II (* ок. 1160, † 6 май 1210), маркграф на Лужица
• Хайнрих († 1174)
• Госвин († 1174)
• Агнес (* ок. 1160/65, † 24/26 март 1195), омъжена за Бертхолд IV фон Андекск, херцог на Мерания († 1204)

• Heinrich Theodor Flathe: Dedo. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 5, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 17.
• Michael Lindner: Dietrich, Dedo und Konrad von Landsberg – Markgrafen der Ostmark (1156–1210). Eine politisch-herrschaftliche Skizze aus der Zeit des hochmittelalterlichen Landesausbaus, in: Stefan Auert-Watzik, Henning Mertens: Peripherien sächsischer Geschichte: Mitteldeutschland, Seeburg und Landsberg als Herrschafts- und Kulturräume der Ekkehardiner und Wettiner 743–1347, Halle 2011, S. 267–290.
• Michael Lindner: Dedo V. In: Sächsische Biografie. Herausgegeben vom Institut für Sächsische Geschichte und Volkskunde, bearb. von Martina Schattkowsky.

• Markgrafen von Meissen 1123-1428, markgrafen der Lausitz 1136-1185, 1210-1288 (Wettin), MedLands
• Dedi V. der Feiste Graf von Groitzsch, Genealogie Mittelalter