Денисов човек – Уикипедия

Кътник на денисов човек

Денисовият човек (Homo denisova) е биологичен вид от род Хора, който е възможно да е неизвестен вид човек.

През март 2010 г. учени обявяват, че са открили част от пръст на дете от женски пол, което е живяло приблизително преди 41 000 години. Останките са намерени в Денисова пещера, планината Алтай (Алтайски край), Сибир в район, който по онова време е бил населен от неандерталци и вероятно съвременни хора[1][2]. Оттогава насам са намерени зъб и пръст, принадлежащи на различни членове на същата популация.

Анализ на митохондриалната ДНК на пръста показва, че видът е генетично различен от митохондриалните ДНК на неандерталците и съвременните хора[3]. По-късно изследване на ДНК показва, че този вид споделя общ произход с неандерталеца. Видът е разпространен в Сибир и Югоизточна Азия, като се чифтосва с прародителите на днешните хора, като над 6 % от ДНК на меланезийците и австралийските аборигени идва от денисовия човек[4][5] Провежда се подобен анализ на костта от пръст, открита през 2011 година[6].

Откритие

[редактиране | редактиране на кода]

През 2008 година руски археолози от Института по археология и етнология в Новосибирск работят в Денисовата пещера в Алтайската планина, като разкриват част от малка кост от 5-ия пръст на дете от женски пол, наречено X-жена (името е свързано с предаването по майчина линия на митохондриалната ДНК[7]) или Денисов човек. Изкопаните артефакти, включително гривна, са подложени на радиовъглеродно датиране и произхождат от преди 40 000 години.

Екип от учени, водени от Йоханес Краусе и шведския биолог Сванте Пеебо от Института за еволюционна антропология „Макс Планк“ в Лайпциг, секвенират митохондриалната ДНК от фрагмента. Поради студения климат на мястото, където е пещерата, ДНК-то е успяло да се запази за по-дълъг период от време поради по-ниската температура.[2] Средната годишна температура на пещерата остава 0 °C, което допринася за запазването на архаичната ДНК сред откритите останки.[8] Анализът показва, че съвременните хора, неандерталците и денисовият човек споделят общ предшественик преди около 1 милион години.[3]

Митохондриална ДНК

[редактиране | редактиране на кода]

Митохондриалната ДНК от пръста се различава от тази на модерните хора по 385 бази (нуклеотида) от общ брой 16 500 бази, докато разликата между модерните хора и генома на неандарталците е около 202 бази. В противоположност на това разликата между шимпанзето и модерните хора е приблизително 1462 базови двойки [2] Тези данни показват, че времето на разклоняване приблизително около 1 милион години. Митоходриалната ДНК от зъба е много подобна на тази от пръста и показва, че двете принадлежат на една и съща популация от хора.[9]

Ядрена ДНК

[редактиране | редактиране на кода]

В своята втора публикация от 2010 година авторите съобщават за изолацията и секвенирането на ядрената ДНК (това е универсалната ДНК, която се предава през поколенията без значение от пола на родителя) от пръста на денисовия човек. Този вид показва необичайна степен на запазване на ДНК и ниски нива на заразеност. Те успяват да секвенират почти напълно генома, което им позволява детайлно сравнение с неандерталеца и съвременния човек. От този анализ се заключава, че въпреки очевидната разлика при митохондриалното секвениране популацията от денисови хора заедно с неандерталците споделят обща линия на унаследяване, водеща към днешните африканци. Средното изчислено време на разклоняване между денисовия човек и неандерталците е 640 000 години, а времето между тях и днешните африканци е 804 000 години. Те смятат, че разклоняването на митохондриалната ДНК на денисовия човек води до запазване на приемствеността, като се изчиства от другите разклонения чрез генетичен дрейф или интрогресия от по-стара човешка линия на развитие.[9]

Междувидово кръстосване със съвременния човек

[редактиране | редактиране на кода]

Според скорошни генетични изследвания съвременните хора може би са се кръстосвали с „поне 2 групи“ от древните хора: неандерталци и денисови хора.[8] Генетичното изследване показва, че приблизително 4% от ДНК-то на неафриканския модерен човек е същото като това, открито при неандерталците, което показва кръстоване между двата вида.[9] Тест, сравняващ генома на денисовия човек с този на 6 модерни човека – човек от племето кунг (бушменска група) от Южна Африка, нигериец, французин, папуас, жител на остров Бугенвил и китаец от етническата група Хан, показват, че между 4 % и 6 % от генома на меланезийците (представени от папуаса и жителя от Бугенвил) произлиза от денисовия човек. ДНК вероятно е дошла чрез ранната миграция към Меланезия.

Меланезийците може да не са единствените наследници на денисовия човек. Дейвид Райх от Харвардския университет в сътрудническо с Марк Стоункин от института „М. Планк“ открива генетично свидетелство, че наследници на денисовия човек има при меланезийците, австралийските аборигени, малки разпръснати групи хора в Югоизточна Азия като маманва и негрито от Филипините. Например при андаманците и малайските джехай не е открит значим отпечатък от наследство на денисовия човек. Тези данни показват, че чифтосването е станало на самия континент Азия и показват, че денисовият човек е бил разпространен широко в Източна Азия. [10][11][5]

Допълнителни материали

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Brown, David. DNA from bone shows new human forerunner, and raises array of questions. 25 март 2010.
  2. ↑ а б в Krause, Johannes, Fu, Qiaomei, Good, Jeffrey M. The complete mitochondrial DNA genome of an unknown hominin from southern Siberia. Т. 464. 2010. DOI:10.1038/nature08976. с. 894 – 897.
  3. ↑ а б Katsnelson, Alla. New hominin found via mtDNA. 24 март 2010. Архив на оригинала от 2010-05-27 в Wayback Machine.
  4. ↑ Carl Zimmer. Denisovans Were Neanderthals' Cousins, DNA Analysis Reveals // NYTimes.com, 22 декември 2010. Посетен на 22 декември 2010.
  5. ↑ а б Callaway, Ewen. First Aboriginal genome sequenced. Nature News, 22 септември 2011. DOI:10.1038/news.2011.551.
  6. ↑ Barras, Colin. Stone Age toe could redraw human family tree. 13 август 2011.
  7. ↑ Sample, Ian. New species of human ancestor found in Siberia. 24 март 2010.
  8. ↑ а б Mitchell, Alanna. DNA Turning Human Story Into a Tell-All // NYTimes, 30 януари 2012. Посетен на 31 януари 2012.
  9. ↑ а б в Reich, David, Green, Richard E., Kircher, Martin. Genetic history of an archaic hominin group from Denisova Cave in Siberia. Т. 468. 2010. DOI:10.1038/nature09710. с. 1053 – 1060.
  10. ↑ Reich et al., Denisova Admixture and the First Modern Human Dispersals into Southeast Asia and Oceania, The American Journal of Human Genetics (2011), [1] DOI:10.1016/j.ajhg.2011.09.005.
  11. ↑ Choi, Charles. Now-Extinct Relative Had Sex with Humans Far and Wide. LiveScience, 22 септември 2011.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Денисов_човек&oldid=11959727“.