Деоляни – Уикипедия

Деоляни
Dovolan
— село —
41.6206° с. ш. 20.4486° и. д.
Деоляни
Страна Албания
ОбластДебър
ОбщинаДебър
Географска областПоле
Надм. височина646 m
Население456[1] души (2007)

Деоляни или Деволяни (на албански: Dovolan или Dovolani) е село в Република Албания, община Дебър, административна област Дебър.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историкогеографската област Поле в западното подножие на планината Дешат.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Според османско преброяване от 1467 година в Доволяни има 6 домакинства.[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Долени (Doleni) е посочено като село с 40 домакинства с 94 жители българи и 53 жители помаци.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Деоляни живеят 110 души българи християни и 130 души арнаути мохамедани.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Деолани е смесено село българи, помаци, албанци и турци в Дебърската каза на Дебърския санджак с 52 къщи.[4]

По данни на Екзархията в края на XIX век в Деоляни има 10 православни къщи с 69 души жители българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Деолани (Deolani) има 96 българи екзархисти.[5]

В 1909 година Нелко Иванов Арнаудов от Деоляни, живеещ в Стара Загора, дарява 100 лева на дебърската катедрала „Успение Богородично“.[6]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Деоляни има 12 български екзархийски и 35 албански мюсюлмански къщи.[7] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Деоляни има 10 български къщи с 69 жители.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Деоляни са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Албания

[редактиране | редактиране на кода]

След войната в 1913 година селото попада в новосъздадена Албания.

В рапорт на Павел Христов, главен български учител в Албания, и Григор Ошавков от 28 януари 1914 година се посочва, че Деоляни е село с 13 български къщи. До 1912 година децата на селото са посещавали българското училище в съседното Ърбеле.[10]

В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Деволяни е част от Ърбелската община на българската Дебърска околия.[11]

През Първата световна война австро-унгарските военни власти провеждат преброяване в 1916 – 1918 година в окупираните от тях части на Албания и Деоляни е регистрирано като село с 259 албанци, 44 българи и 136 други, 5 цигани, а религиозният състав е 258 мюсюлмани и 51 православни християни. Езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли смятат резултатите от преброяването за точни,[12] но отбелязват, че идентичността на православното население е променлива.[13] Към края на 20-те години православно славяноговорещо население има само в Ърбеле и Горно Кърчища, като през 30-те години намаляването му продължава.[14]

В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Деоляни е отбелязано като село с 50 къщи, като само няколко от тях са оцелели на православни българи. В селото е била запазена още и черквата.[15]

В началото на XXI век езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли провеждат теренно изследване сред описваните в литературата в миналото като славяноговорещи селища в Албания. Те констатират, че за разлика от Голо бърдо, в община Макелари няма славяноговорещи мюсюлмани.[13]

До 2015 година селото е част от община Макелари.

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Деоляни
  • Кирил Мартинов (1890 – 1913), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 22 юни 1913 година[16]
  • Косто Иванов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 1 дебърска дружина[17]
  • Рафаил Тасев, български минен инженер[18]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Strategic Plan // Maqellare Commune. Посетен на 26 декември 2019 г.
  2. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172 – 173.
  3. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 259.
  4. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 44. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 152-153. (на френски)
  6. ↑ Дебърски глас, година 1, брой 41, 9 януари 1910, стр. 4.
  7. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  8. ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 841.
  10. ↑ s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.
  11. ↑ Докладъ отъ прѣдсѣдателя на дебърската тричленна комисия Ив. К. Божиновъ // 1 мартъ 1916 год. с. IV. Посетен на 9 ноември 2024 г.
  12. ↑ Steinke, Klaus, Ylli, Xhelal. Die slavischen Minderheiten in Albanien (SMA): Golloborda - Herbel - Kërçishti i Epërm. Munich, Verlag Otto Sagner, 2008. S. 249. Bin Vergleich der beiden oben erwähnten Quellen mit der von den Österreichern während des Ersten Weltkrieges durchgeführten Volkszählung, die zweifellos glaubwürdig ist, da sie sich auf eine direkte Befragung der Bevölkerung in den Jahren 1916-1918 stützt, zeigt Unstimmigkeiten."; p.250. "Albaner A, Bulgaren B, Zigeuner Z, Sonstige S, Zigeuner Z, Musl. M, Orth. O; Gemeinde Maqellara: ... Dovolani 259 A, 44 B, 5 Z, 258 M, 51 O. (на немски)
  13. ↑ а б Steinke, Klaus, Ylli, Xhelal. Die slavischen Minderheiten in Albanien (SMA): Golloborda - Herbel - Kërçishti i Epërm. Munich, Verlag Otto Sagner, 2008. S. 252. Anders als in den Dörfern Gollobordas sind in diesem Gebiet keine Spuren von slavophonen Muslimen zu finden. Die ethnische Zugehörigkeit der kleinen orthodoxen und slavophonen Gruppe ist außerdem nicht einfach anzugeben. Bezeichnend sind in diesem Zusammenhang die Ergebnisse der 1916 von den Österreichern durchgeführten Volkszählung.... Über die ethische Identität der slavophonen Orthodoxen scheint es keine klare Vorstellung gegeben zu haben.... noch die ausführlichen Befragungen unserer Informanten sowie anderer Bewohner des Gebietes haben irgendwelche Hinweise auf weitere Orte mit slavophonen Einwohnern in diesem Bereich ergeben. (на немски)
  14. ↑ Steinke, Klaus, Ylli, Xhelal. Die slavischen Minderheiten in Albanien (SMA): Golloborda - Herbel - Kërçishti i Epërm. Munich, Verlag Otto Sagner, 2008. S. 251. Seit Ende der 20er bis Anfang der 30er Jahre findet man nur noch Angaben für Gorno Krăčišta und Ărbele. Die demographische Entwicklung der 30er Jahre, nämlich der Rückgang des slavophonen Bevölkerungsanteils, der meist aus Orthodoxen bestand, hat sich fortgesetzt, wie die aktuell ermittelten Zahlen zeigen. (на немски)
  15. ↑ Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 430.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 288.
  18. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 69.
     Портал „Албания“         Портал „Албания“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Деоляни&oldid=12408290“.