Джвари – Уикипедия

Джвари ჯვარი
Местоположение в Мцхета41.838611, 44.733889
Вид	манастир и храм
Местоположение	Мцхета, Грузия
Архитект	предполагаем Микел Тхели
Тип на сградата	църква
Фасади	дялан пясъчник
Изграждане	585 – 604
Статут	действащ манастир и туристически обект
Състояние	в процес на реконструкция
Джвари в Общомедия

Джвари (на грузински: ჯვარი) е мъжки грузински манастир към Мцхетско-Тбилиската епархия и храм от 6 век, строен в зората на грузинското християнство, между 585 и 604 година.^[1] Разположен на самия връх на вертикална скала, храмът се вижда много добре от старата столица Мцхета. Той е важен обект на поклонение, още от основаването си, и се смята за едно от най-свещените места в цял Кавказ.^[2] Увековечен е от Михаил Лермонтов в поемата „Мцири“.^[1] От 2004 г. Джвари, като част от историческите паметници на Мцхета, е добавен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.^[3] Това е първият грузински паметник, включен в този списък, като един от най-добрите шедьоври на средновековната грузинска архитектура.^[4] От 2009 г. е включен и в червения списък на застрашеното световно културно наследство на ЮНЕСКО.^[3]

Джвари на грузински означава „кръст“ и това е причината голямата църква да носи името „Храм на Светия кръст“.^[5] Според старинно предание, манастирът получава такова название, тъй като на това място света Нино Кападокийска поставя голям, дървен кръст, като символ на християнството в Грузия. До кръста е построена църква, наричана Малка Джвари, чиито руини се намират до основите на по-късната църква Голяма Джвари, носеща името „Светия кръст“.^[1] Съгласно древни текстове, до средата на 6 век оригиналният кръст е стоял на открито, виждал се е отдалеч и е бил предмет на поклонение.^[5]

Манастирът Джвари се издига на върха на висок и много стръмен планински хълм и хармонира с живописната околна природа по чудесен начин.^[1] Ефектът на сливане с ландшафта се подсилва от жълтеникавите, червено-кафяви и розовеещи оттенъци на дялания камък, от който е изграден храмът.^[6] Долу, в подножието на височината, текат Мтквари (Кура) и Арагви, двете най-известни реки в Грузия. А срещу него се разстила широката панорама на старата грузинска столица Мцхета.^[1]

На ветровития склон расте „Дървото на желанията“, по което посетители завързват стотици лентички с написани желания.^[1]

Според местното предание, на това място в една пещера е живяла света Нино Кападокийска, която измолила от Господ тукашния извор с целебна вода. След приемането на християнството от Грузия през 326 година, светицата и Мириан III, цар на Картли, поставят тук дървен кръст. Издигнат е над езически храм, като символ на православието, на скалистия планински връх с изглед към Мцхета.^[2][6][7] Кръстът се смята за чудотворен и е дълбоко почитан от всички кавказки християни.^[6] Изработен е от лозова дървесина.^[7]

През 545 година, на север от кръста, е построена малка кръстокуполна раннохристиянска църква, от която са останали само руини. Между 585 и 604 г., точно върху кръста, е изградена днешната църква, посветена на Животворящия Кръст Господен (Джварпатиосани).^[2][6] Строителите са положили сериозни усилия за да я впишат идеално в ландшафта.^[8]

Половин век по-късно в Картли навлизат арабите и скоро след това е образуван Тбилиският емират. Не е ясно дали църквата е превърната в джамия, дали е била действащ храм или просто е била изоставена. Известно е само, че при едно от нашествията през около 960 година, мюсюлманите опожаряват Джвари и отнасят дървения кръст на света Нино.^[9]

През 10 век арабите неколкократно опожаряват църквата, пострадват куполът и сводовете, които, по-нататък във времето, са възстановявани много пъти. През 17 – 18 век зачестяват набезите на планинците и около комплекса е издигната стена, в храма е направена масивна олтарна преграда, а в пастофория е устроено убежище. През 1924 г. куполът, пострадал от времето и влагата, е укрепен с бетон и покрит с керемиди.^[6]

През съветския период комплексът е изоставен и запустява, а достъпът до него е силно затруднен, заради близките военни бази. След обявяване на независимостта на Грузия религиозното значение на Джвари е възстановено.^[4] От целия манастир в наше време са останали само храмът и руините на малката църква и кулите.^[9]

Малката църква, наричана „Мцире Джвари“ (Малкият кръст) е построена през втората половина на 6 век при цар Гурам I.^[7][10] Храмът е кръстокуполна, с кръстообразно централно пространство, вписано в правоъгълника на външните стени. Над централния квадрат е изпълнен кръстат свод. Храмът завършва с двускатен покрив. Интересни са притворите от север и юг, със сдвоени ¾ колони, които на южната страна на съхранени. Капителите им са богато резбовани.^[6]

В олтара се намира фрагмент от престол, а на западната стена е имало ниша за трона на игумена с изображението на кръст. Под сградата е разположена криптата. Църквата е преправяна, а през 7 век южният портик става част от прехода, водещ към големия храм. В периода 8 – 9 век северният портик е превърнат в параклис.^[6]

Конхата на олтара е била украсена с мозайки, изработени от оцветени камъни. Фрагментите, останали от тях, не позволяват да се разбере сюжетът. Повърхността на камъчетата е била специално обработена за заздравяване на грунда. Предполага се, че с мозайки е била декорирана само конхата на олтара.^[6]

Необходимостта от създаване на храм със специфична архитектура е наложена от своеобразното му предназначение – да покрива и предпазва чудотворния кръст.^[6] Изграждането му започва през 586 година, при управлението на цар Стефаноз I (Степаноз I), син на Гурам I.^[10] Техниката на строителство е на високо инженерно ниво, а декорациите са интересни и разнообразни. Всичко това показва вековна грузинска строителна практика, която е комбинация от Източни и Западни естетични традиции.^[2] Храмът на манастира изглежда величествен, строг и с аскетична красота. Впечатлението е предизвикано от идеалните пропорции на помещенията и купола, от строгите и прави линии, гладкостта на външните стени и липсата на всякакви излишни декоративни елементи, с изключение на барелефите по фасадата.^[1] Името на архитекта не е известно, но се предполага, че това е Микел Тхели.^[8] По-късно малката и голямата църква са обединени с общо преддверие.^[7]

Църквата има дължина 22,3 m, ширина 19 m и вътрешна височина около 22 m. Полусферичният купол на храма се носи от стените на вътрешния кръст и на нишите, посредством сводести конструкции във форма на част от конус (тромпи), разположени на 3 нива. Четирите пастофория, добавени към ъглите на кръста, получават различни функции. Източният служи за ризница, северозападният е запазен за висши светски лица и духовници. Югозападният е с отделен вход и над него има надпис, съобщаващ, че е предназначен за жените.^[6]

В план храмът изглежда като кръст, вписан в квадрат. В краищата на кръста са изградени 4 апсиди.^[8] Въпреки че тетраконхът, като сакрален архитектурен вид, не произхожда от Грузия, той търпи уникално и сложно развитие в страната.^[2] Приложен е първо при два храма в Кахетия – Дзвели-Гавази и събора Ниноцминда.^[9] Трета по ред е църквата в Джвари, която достига връх при този архитектурен тип и служи като модел за много следващи храмове в страната.^[2] Тя е изградена като нестандартен тетраконх, който в четирите ъгъла на кръста има прилепени квадратни, а не полукръгли помещения.^[1][9] Входът към тях се осъществява през неголеми ниши с формата на ¾ кръг.^[6]

Основа на храма е централният квадрат, покрит със сферичен купол, който се носи от широк осмостенен барабан. Куполът е основен елемент в интериора, който подчинява на себе си конхите на апсидите, хармонично свързани с полусферата на купола.^[9] Барабанът е покрит с шестостенен покрив, завършващ с голям кръст.^[1][9] Осмостенът, заедно с купола стават нещо като образец за грузинската сакрална архитектура.^[8]

Ядрото на външната структура на сградата е подкуполният квадрат, който събира около себе си всички останали компоненти на постройката. Над него се издига осемстенният барабан с шестостенния си, силно полегат покрив. Страните на кръста са покрити с едноскатни покриви, които, погледнати отгоре, описват нещо като чадър, който повтаря очертанията на купола. Покривите над кръста са поставени по-високо от тези над страничните крила, съответстващи на ъгловите помещения.^[9]

Схемата на архитектурата на Джвари обуславя разпространението на този вид храм на много места в Грузия и Армения. След него, по подобен начин, са изградени грузинските храмове в Мартвили, Атенски Сион, Шуамата, Дранда, Чамхус. В Армения към този вид се отнасят храма в Аван, „Св. Рипсиме“ във Вагаршапат и други.^[6]

Фасадите са изградени с добре издялани плочи от пясъчник и са украсени с фини барелефи, чиято техника на изработка се различава от тази на по-рано създадените в областта.^[2][9] Композицията е много добре обмислена, а разработката на всяка една от фасадте отговаря на нейните функции и значение. Особено интересна е източната фасада, на която излиза тристенна олтарна апсида. На всяка от стените има по един прозорец, завършващ с арка. Над всеки от тях е изработен арковиден корниз, който се свързва със съседния с хоризонтална част и така трите общо очертават една непрекъсната линия. Над трите централни прозореца са изработени барелефи с изображения на трима еристави (ерисмтавари) и текст на грузински над всеки от тях. По този начин е подчертана най-важната част от църквата – олтарната апсида. Барелефите, заедно с прозорците и корнизите над тях свързват фасадата в едно единно цяло.^[9]

Релефните изображения заемат специално място в решението за оформление на фасадите. Местоположението на храма определя концентрацията им само по две от тях – източната и южната. Другите две са оставени без декорация, тъй като западната се вижда само отдалеч, от противоположния бряг на р. Арагви, а северната е скрита от Малката църква. Релефите не са изпълнени от един и същи художник. Ктиторската композиция на източната фасада и сцената „Носене на кръста“ са изработени с много по-голямо майсторство, отколкото например изображението на Кобул-Стефаноз.^[6]

Фигурите на тримата еристави над трите централни прозореца на апсидата на южната фасада са изпълнени като орелеф – повече от половината от обема им излиза пред плоскостта на фона. И тримата са коленичили пред Спасителя. В центъра е изобразен Стефаноз I, владетел на Картли. Празното пространство между него и Христос е запълнено с надпис с главни букви „Кръст на Спасителя, помилуй Стефаноз, патрикиос на Картли“. От ляво е разположена фигурата на княз Деметре, брат на Стефаноз, с протегнати към Христос ръце. Фигурата му е по-голяма от тази на патрикиоса. Над него е образът на архангел Михаил, склонил крилата си така, като че ли го покровителства. От двете страни на фигурата на княза е изсечен текстът „Св. Архангел Михаил, застъпи се за випатос Деметре“. Вдясно архангел Гавриил представя на Христос еристав Адарнерсе. Малката, коленичила до него фигура, е на сина му Кобул-Стефаноз, по-късно станал цар Стефаноз II. Ръцете на Адарнерсе сочат към сина му, за когото той моли Исус. Надписът край тях гласи „Св. Архангел Гавриил, застъпи се за випатос Адарнерсе и Кобул-Стефаноз, син на Адарнерсе“. Тримата ктитори са представени облечени с богато украсени плащове до под коленете. Ботушите им са високи и без токове. Това е типична дреха за велможите в раннохристиянска Картли.^[6]

На южната фасада, на централната плоча над прозореца, е изработено още едно изображение на Кобул-Стефаноз, коленичил пред небесния си покровител свети Стефан. Дрехите на владетеля са много по-обилно драпирани и още по-богато украсени. На тимпана на южния портал е развит сюжетът „Носене на кръста“. Това разположение на релефите подчертава и подсилва вертикалната ос на тази фасада.^[6]

• 
  Княз Деметре
• 
  Стефаноз I и Христос
• 
  Адарнерсе и сина му Кобул-Стефаноз
• 
  Свети Георги
• 
  Барелеф над входната врата
• 

В горната част на западната и южната стена са разположени 3-фигурни композиции с изображения, най-вероятно на исторически личности. Те също са представени коленичили пред Исус. В началото на 20 век все още е било възможно да се видят запазени фрагменти от надписи на асомтаврули. Една от фигурите принадлежи на жена, която поднася детето си на Христос, за благословия.^[6]

Релефите на източната фасада представляват единна композиция, в чийто център, фронтално, е изобразен Христос, а всички останали фигури са подчинени на този образ. Жестовете на останалите, ктитори и ангели, са отправени към Спасителя. Ангелите-покровители като че ли представят ктиторите на Исус. Още един обединяващ момент в композицията е изображението на ангел с тръба в ръка, който вероятно представя общата идея – молитвата на ктиторите за покровителство при Второто пришествие.^[6]

Също толкова хармонично, пропорционално, уравновесено и спокойно е и вътрешното пространство.^[1] На пода в центъра на наоса се вижда висок, 8-стенен пиедестал, на който е закрепен кръстът. Това е твърде нестандартно за един храм, но се обяснява с избора на местоположението му. Предполага се, че тази каменна основа е много по-древна от самия храм и че на него е бил поставен оригиналният кръстът на света Нино.^[1][9] В западната и източната апсида има по една платформа за престол (йератион).^[6]

Църквата не е променяна от 6 век и в нея няма никакви стенописи.^[8] Вместо това декорацията е с мозайки, от които до нас са достигнали само фрагменти.^[1] Предполага се, че конхата на апсидата е била декорирана с мозайки, аналогично на тези в Малката църква, но от тях не е останало нищо. На купола е изобразен голям, релефен кръст, датиран не по-рано от 11 – 12 век. Каменният пиедестал за оригиналния кръст е разположен точно под него.^[6]

Иконостасът в храма е съвременен. Тук се пази чудотворната икона на Света Троица, изпълнена в характерния маниер на грузинската иконописна традиция. За небесни покровители на Грузия са приети свети Георги Победоносец и Богородица. В храма се пази икона, която е рядък пример борбата на свети Георги. На нея с копието си той пронизва не змей, а персийския император, който преследва християните.^[5]

Осветителната система е добре замислена и изпълнена. В барабана са оставени 4 прозореца, в главната, източна апсида – 3, в южната – врата и прозорец, в западната – един прозорец, а в северната – само една врата. Страничните ниши за преминаване в ъгловите помещения, които нямат самостоятелно значение, са без прозорци. Осветлението, разпределено по този начин, създава логична градация на различните части, съответстваща на техните функции и значение.^[9]

Голямата църква все още се използва днес за важни тържества.^[2]

Интересна история за кръста в Джвари е описан в хрониката на грузинския летописец Леонти Мровели, отнасяща се за 960 г. Според него когато сарацините нахлуват в Кахетия, подпалват храма, отнасят кръста и го начупват. След като се оттеглят, част от тях заболяват със силни коремни болки. Тогава решават, че ги е застигнало отмъщението на кръста, събират частите му, връщат го в Джвари и го поставят обратно на мястото му.^[9]

През 18 век кръстът е реставриран няколко пъти и е направена сребърна инкрустация със средствата на царския син Теймураз, станал по-късно Теймураз II, цар на Картли. През 1731 година кръстът е отнесен в Светицховели, катедралния патриарши храм в Мцхета. Върнат е на старото си място през 1847. През 1893, по времето на епископ Александър (Окропиридзе), кръстът отново е реставриран.^[6]

През 1995 година, по мерките на древния пиедестал, е изработен нов кипарисов кръст с височина 4 m и тегло 400 kg. Украсен е със сребърни плочки и полускъпоценни камъни и по него са резбовани изображенията на 13 евангелски сцени. В ниша в него е поставен малко разпятие и частица от Животворния кръст. На 20 април 1996 година, начело на тържествена процесия, кръстът е върнат в Джвари и на следващия ден е издигнат на древния пиедестал.^[6]

В наше време състоянието на храма е значително влошено през годините заради регионалните конфликти, вредното въздействие на дъждовете и неподходящата поддръжка. Малката църква е полуразрушена, а интериорните мозайки са до голяма степен унищожени. В края на 1980 г. реставрационните работи по нея са спрени от страх да не се наруши автентичността ѝ.^[2]

През януари 1989 г. в Джвари е възобновено богослужението, а три години по-късно към храма са присъединени сградите на близкостоящия пионерски лагер, които да се ползват като монашески килии. През 1996 г. е основан и настанен в тези помещения мъжкият манастир „Джвари“.^[6] Така манастирските функции са възстановени и днес там живеят от 15 до 18 монаси и послушници на възраст между 16 и 40 години.^[10]

Стената около Джвари е възстановена частично през 1997 – 1998 г.^[6] По-късната реставрация от 2002 г. отново е спряна отново заради автентичността. Още повече, че през 1991 година, при пожар, е унищожена голяма част от оригиналните документи за двете сгради.^[2]

Големият натиск от тежестта на горните стени на голямата църква застрашава конструктивната ѝ стабилност. Киселинни дъждове и ветровете са ерозирали външните фасадни барелефи.^[2] В храма постоянно вървят реставрационни работи и се създават специални условия за съхранение на особено ценните древни фрагменти на храма.^[8]

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
  Поглед към Мцхета
•