Джеймс Ротман – Уикипедия
Джеймс Ротман James Rothman | |
американски биохимик | |
Роден | |
---|---|
Учил в | Медицинско училище на Харвард[1] |
Работил в | Принстънски университет Йейлско училище по медицина[1] Колумбийски университет Станфордски университет Университетски колеж Лондон[2] |
Награди | Нобелова награда за физиология или медицина (2013)[3][4] |
Уебсайт | medicine.yale.edu/profile/james-rothman/ |
Джеймс Ротман в Общомедия |
Джеймс Едуард Ротман (на английски: James Edward Rothman) е американски биохимик.
Роден е на 3 ноември 1950 година в Хейврил, Масачузетс, в еврейско семейство на педиатър. През 1971 година получава бакалавърска степен по физика в Йейлския университет, а през 1976 година защитава докторат по биохимия в Харвардския университет. Работи в Масачузетския технологичен институт (1976 – 1978), Станфордския университет (1978 – 1988), Принстънския университет (1988 – 1991), Мемориалния раков център „Слоун Кетъринг“ (1991 – 2003), Колумбийския университет (2003 – 2008) и Йейлския университет (от 2008). През 2013 година получава Нобелова награда за физиология или медицина, заедно с Ранди Шекман и Томас Зюдхоф, за открития от тях механизъм, регулиращ преноса през секреторните мехурчета в клетките.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б medicine.yale.edu
- ↑ pub.orcid.org // Посетен на 10 ноември 2023 г.
- ↑ www.nobelprize.org
- ↑ www.nobelprize.org
- ↑ www.nobelprize.org