Джин (дух) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Джин.

Джин
Характеристики
Описаниедухове в арабската и ислямската митологии
Джин в Общомедия

Джиновете са духове, невидими за хората приказни същества в арабската и ислямската митология.

Древноарабска митология

[редактиране | редактиране на кода]

Известни са в древноарабската митология още от предислямската епоха, когато са приемани за неперсонифицирани божества. Меканците ги смятат за родствени на Аллах,[1] поставяйки ги на едно ниво с него.[2] Към тези божества са се обръщали с молби за помощ, като са им принасяни и жертви.[3]

Ислямската традиция ги представя като разумни същества с огнена или водна магия, можещи да приемат всякаква форма. Създадени са от Аллах от бездимен огън. Те могат да изпълняват всякакви желания. Някои от тях вярват в Мохамед, но като цяло джиновете се свързват с дявола (Иблис).

Раждат се, растат, женят се помежду си, размножават се и умират подобно на хората. Измежду тях има лоши и добри, вярващи и невярващи, затова на Съдния ден ще бъдат питани – награждавани в Джанна (рая) или наказвани в Джаханнам (ада) също като хората. Мюсюлманската традиция различава три класа джинове: гул, ифрит и силат.[4] Седемдесет и втората сура от Корана се нарича Ал-джинн („Джиновете“) и е посветена на тях.

В литературата и фолклора

[редактиране | редактиране на кода]

В средновековната мюсюлманска богословска литература има много съчинения, посветени на тези духове. Мюсюлманският средновековен окултизъм се занимава и с проблема за подчиняването на джиновете на човешката воля.

Джиновете са едни от основните персонажи във фолклора на народите, изповядващи исляма. Например в популярната приказка „Аладин и вълшебната лампа“ един от героите е джин.

  1. Коран 37:158
  2. Коран 6:100
  3. Коран 72:6
  4. [ Мифы народов мира ((ru)), архив на оригинала от 10 юли 2003, https://web.archive.org/web/20030710184805/http://www.edic.ru/myth/art_myth/art_5102.html, посетен на 2 октомври 2009  Мифы народов мира ((ru))]