Джовани де Медичи – Уикипедия

Джовани де Медичи Giovanni de’ Medici
флорентински аристократ, политик, меценат
Вероятен портрет на Джовани ил Пополано от Филипино Липи (ок. 1485 г., Национална художествена галерия, Вашингтон)
Роден	Джовàни ди Пиерфранчèско де Мèдичи 21 октомври 1467 г. Флоренция, Флорентинска република
Починал	14 септември 1498 г. (30 г.) Баньо ди Романя, Италия
Герб
Семейство
Род	Медичи
Баща	Пиерфранческо I де Медичи
Майка	Лаудомия ди Ачайоли
Братя/сестри	Лоренцо ди Пиерфранческо де Медичи
Съпруга	Катерина Сфорца (1496)
Деца	Джовани дале Банде Нере
Джовани де Медичи в Общомедия

Джовàни ди Пиерфранчèско де Мèдичи, от 1494 г. наречен Джовани ил Пополано (на италиански: Giovanni di Pierfrancesco de’ Medici; Il Popolano; * 21 октомври 1467, Флоренция, Флорентинска република; † 14 септември 1498, Сан Пиеро ин Баньо), член на по-младата линия на Медичите – Пополано, е флорентински аристократ, политически деятел на Флорентинската република. Баща е на известния кондотиер Джовани дале Банде Нере.

Джовани е второроден син на Пиерфранческо де Медичи Стари (* 1415 или 1430, † 1476), флорентински банкер и политик, и на съпругата му Лаудомия ди Ачайоли († 1482). Негови баба и дядо по бащина линия са Лоренцо Стари, банкер, и Джиневра дей Кавалканти, а по майчина – флорентинският дипломат и политик Аньоло Ачайоли, политически съюзник на Джовани ди Бичи де Медичи, и Сарачина Джакомини-Тебалдучи. Фамилията на майка му, клон на Ачайоли, управлява от 1388 до 1460 г. в Атинското херцогство.^[1] Има един брат:

• Лоренцо ил Пополано (* 1463, † 1503), банкер, дипломат, политически деятел на Флорентинската република, меценат, съпруг на Семирамида Д'Апиано Д'Арагона.

Малко преди смъртта си баща му нарежда в завещание братята Лоренцо Великолепни и Джулиано де Медичи от старата линия на Медичите – Кафаджоло да поемат опекунството над малолетните му синове. След като губи баща си едва на 8-годишна възраст през 1476 г., Джовани с брат му Лоренцо минава под опеката на братовчед си Лоренцо Великолепни, 18 години по-възрастен от него и по онова време господар на Флоренция. Лоренцо отглежда двамата братя заедно с децата си и им осигурява културно образование, с учители с голям престиж като поета Налдо Налди, философа Марсилио Фичино и писателя Анджело Полициано. Така двамата братя развиват страст към класическите изследвания и към книгите, до степен че те имат голяма библиотека, пълна с ръкописи и илюстрирани ръкописи.

През май-септември 1478 г. Лоренцо Великолепни, без да информира Лоренцо и Джовани, тегли от наследството, оставено му от баща им, сумата от 53 643 флорина, за да спаси от фалит клона на банката на Медичите в Рим, който е провокиран от Заговора на Паци. Навършвайки пълнолетие, брат му Лоренцо и самият той поискват наследството си от Лоренцо Великолепни. Последният е принуден да се подчини на арбитраж и на 22 ноември 1485 г. като компенсация да прехвърли на братовчедите си Вила на Медичите (Кафаджоло)вилата в Кафаджоло и семейните притежания в долината Муджело в размер на 30 хил. дуката. И двете страни обаче не са доволни от решението. Все пак мирът с основния клон на семейството изглежда възстановен, поне до смъртта на Лоренцо Великолепни на 8 април 1492 г.

През 1487 г. Лоренцо Великолепни сгодява дъщеря си Луиза с Джовани, но тя умира след няколко месеца.

След смъртта на техния опекун на 8 април 1492 г. Лоренцо и Джовани се обявяват против новия владетел на Флоренция Пиеро II Злочестия, син на Лоренцо Великолепни. През април 1494 г. във Вилата в Кафаджоло той и брат му Лоренцо се срещат с пратеника на френския крал Шарл VIII, противник на Пиеро Злочестия. По заповед на Пиеро Злочестия братята са арестувани и хвърлени в затвора в Двореца на Синьорията. По време на разпита те потвърждават, че са васали на френския крал. Лоренцо и Джовани са осъдени на доживотен затвор и конфискация на имуществото. Въпреки това, не желаейки да влошава отношенията с Париж, Флоренция заменя присъдата с изпращане на двамата братя в имението в Муджело. През май 1494 г. те са изведени извън града във Вила Кастело.

Когато през октомври 1494 г. крал Шарл VIII влиза в Миланското херцогство, Лоренцо и Джовани се присъединяват към него и се завръщат с него във Флоренция през ноември същата година. Пиеро Злочестият бяга. За да подчертаят своята привързаност към републиканското управление на Джироламо Савонарола и за да се дистанцират от по-стария клон на Дом Медичи, той и брат му Джовани приемат псевдонима Пополано, което означава „народен“ на италиански.

Шарл VIII номинира Джовани за Maître d’Hôtel и му дава добра рента. Джовани се оттегля в своите имоти и иска да бъде далече от републиканската политика. Той се грижи за своя бизнес в Романя и става меценат на художника Сандро Ботичели.

През 1496 г. като посланик на Флорентинската република Джовани ил Пополано, пристига в двора на Катерина Сфорца. Републиканското правителство е назначило Джовани за посланик във Форли и за комисар на всички владения в Романя на Флоренция. Малко след като отдава почит на графинята като посланик, Джовани е настанен с целия си антураж в апартаментите, съседни на тези на Катерина в крепостта Равалдино – нейната резиденция след смъртта на първия ѝ съпруг Джироламо Риарио. Слуховете за евентуален брак между Джовани и Катерина и за това, че синът ѝ Отавиано Риарио е подписал договор за кондотиерство с Флоренция, заплашена от венецианците,^[2] тревожат всички принцове на свещената лига на папа Сикст IV, а също и Херцога на Милано. На 6 януари 1483 г. папата е основал свещената лига заедно с Есте, Сфорца, Гондзага и Медичи срещу Венцианската република. В лигата участва и Неаполитанското кралство, срещу което папата воюва предходната година.

Катерина не може да запази в тайна този трети свой брак от чичо си Лудовико Мария Сфорца, херцог на Милано. Тя получава неговото одобрение и това на децата си. Бракът е сключен през септември 1497 г. и от него се ражда син, кръстен Лудовико в чест на херцога на Милано, но впоследствие известен като Джовани дале Банде Нере, станал известен кондотиер.

Междувременно положението между Флоренция и Венеция се влошава и Катерина, която винаги се е намирала на пътя на армиите, се подготвя за защита. Тя също праща на помощ във Флоренция контингент рицари, воден от най-големия ѝ син, придружаван от доверени мъже, които самата тя е инструктирала, и от Джовани. Джовани обаче се разболява сериозно и трябва да напусне бойното поле, за да отиде във Форли. Там въпреки лечението състоянието му се влошава и той е преместен в Сан Пиеро ин Баньо, където се надява на чудотворните води. Джовани умира на 14 септември 1498 г. на 30-годишна възраст в присъствието на Катерина, която е повикана да отиде при него спешно. Техният брачен съюз дава началото на династичната линия на великите херцози на Тоскана, която изчезва с Анна Мария Луиза през 1743 г.^[3]

∞ септември 1497 за Катерина Сфорца (* 1463; † 20 май 1509), господарка на Имола и графиня на Форли, извънбрачна дъщеря на Галеацо Мария Сфорца, херцог на Милано, и на Лукреция Ландриани, от която има един син:

• Лудовико де Медичи, познат като Джовани дале Банде Нере (* 6 април 1498, Форли; † 30 ноември 1526, Мантуа), последният от великите италиански кондотиери, баща на първия велик херцог на Тоскана Козимо I Медичи.

• ((de)) Franco Cesati: Die Medici. Die Geschichte einer europäischen Dynastie. La Mandragora, 1999, ISBN 88-85957-39-0.
• ((de)) James Cleugh: Die Medici. Macht und Glanz einer europäischen Familie. Bechtermünz, Augsburg 1996, ISBN 3-86047-155-4.
• ((de)) Hubert Fink: Machiavelli. Droemer-Knaur, München 1990, ISBN 3-426-02400-4.
• ((de)) Klaus Schelle: Die Sforza. Bauern, Condottieri, Herzöge. Die Geschichte der Renaissancefamilie. Magnus-Verlag, Essen 1980, ISBN 3-88400-099-3.
• ((de)) Ingeborg Walter: Der Prächtige. Lorenzo de’ Medici und seine Zeit. Piper, München 2005, ISBN 3-492-24204-9.
• ((it)) Cesare Marchi, Giovanni dalla Bande Nere, Milano, 1981.
• ((it)) Bruno Bonari, Lorenzo di Pierfrancesco dei Medici detto il Popolano, C.T.L. editore, Livorno 2019

Нормативен контрол GND IdRef VIAF

Портал „Италия“          Портал „Биографии“