Джон Ъпдайк – Уикипедия
Джон Ъпдайк John Hoyer Updike | |
американски писател, поет и критик | |
Роден | |
---|---|
Починал | Данвърс, Масачузетс, САЩ |
Погребан | САЩ |
Религия | англиканство |
Учил в | Харвардски университет Харвардски колеж |
Литература | |
Период | 1959–2009 |
Жанрове | разказ, роман, есе, рецензия, стихотворение |
Течение | модернистична литература |
Известни творби | „Заеко, бягай“ (1960) „Кентавърът“ (1963) „Вещиците от Истуик“ (1984) |
Награди | Пулицър (1982, 1991) |
Повлиян | |
Семейство | |
Съпруга | Мери Пенингтън Марта Ръгълс Бернард |
Деца | Елизабет (р. 1955) Дейвид (р. 1957) Майкъл (р. 1959) Миранда (р. 1960) |
Подпис | |
Уебсайт | |
Джон Ъпдайк в Общомедия |
Джон Хоуйър Ъпдайк (на английски: John Hoyer Updike) е американски писател, поет и критик.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 18 март 1932 година в Шилингтън, квартал на град Рединг в Пенсилвания, като единственото дете в семейството на гимназиален учител.[2] В родния си град живее и учи до навършване на 13 години. По-късно следва в Харвардския колеж и го завършва със „summa cum laude“ през 1954 г.[3] Като първокурсник в Харвард дели обща стая в общежитието с Кристофър Лаш.[4] След Харвард постъпва в школата за живопис и изящни изкуства „Ръскин“ – в Оксфорд (Англия). Тогава е амбициран да стане карикатурист.[5]
От 1955 до 1957 г. работи в списание „Ню Йоркър“, като сътрудничи с къси разкази, хумористични есета, стихове и поеми. Ранното му творчество отразява и влиянието на Джеръм Дейвид Селинджър („A&P“); Джон Чийвър („Сняг в Гринич Вилидж“); и модернистите Марсел Пруст, Хенри Грийн, Джеймс Джойс и Владимир Набоков.[3] През това време Ъпдайк претърпява дълбока духовна криза. Страдайки от загубата на религиозната си вяра, той започва да чете Сьорен Киркегор и теолога Карл Барт. И двамата дълбоко повлияват на собствените му религиозни вярвания, които от своя страна фигурират на видно място в художествената му проза.[3] Ъпдайк остава вярващ християнин до края на живота си.[6]
През 1959 г. излиза романът му „Панаир в приюта за бедни“, отличен с наградата на фондацията „Ричард и Хинда Розентал“, присъдена му от Националния институт за изкуство и литература на Съединените щати. Широка популярност му донасят романите „Заеко, бягай“, „Кентавърът“ и „Вещиците от Истуик“. Публикувал е 22 романа и още дузина сборници с разкази, освен това и поезия, литературна критика и детски книги. В произведенията му се разглеждат сексът, вярата и смъртта, и тяхната взаимовръзка.
Почетен доктор на Харвардския университет (1992).
Умира на 27 януари 2009 г. в болница в Данвърс от рак на белите дробове.[7][8]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Заеко, бягай. Анимар, 2003. ISBN 9549133257.
- Заека богат. Анимар, 2004. ISBN 9549323161.
- Заека се завръща. Анимар, 2004. ISBN 9549323153.
- Заека се укроти. Анимар, 2005. ISBN 9549323277.
- Версията на Роджър. Абагар, 1995. ISBN 954-427-188-0.
- Поглед назад. Прозорец, 2001. ISBN 954-733-241-1.
- Гертруда и Клавдий. Прозорец, 2002. ISBN 9547332902.
- Любовникът ти току-що се обади. Силви-Арт, 2002.
- Ожени се за мен. Прозорец, 2003. ISBN 9547332384.
- Сред лилии красиви. Прозорец, 2004. ISBN 9547333593.
- Спирки. Анимар, 2006. ISBN 9549323290.
- Към края на времето. Сиела, 2006. ISBN 9548517298.
- Терорист. Бард, 2007. ISBN 9789545858017.
- Вещиците от Ийстуик. ИК Силви-Арт, 1998.
- Кентавърът. Народна култура, 1981.
- С. – най-смешният американски роман от края на XX век. Хемус, 1994.
- Бразилия. Хемус, 1994. ISBN 954428091X.
- Задачи /сборник разкази/. Народна култура, 1985.
За него
[редактиране | редактиране на кода]- William R. Macnaughton (ed.), Critical Essays on John Updike, Boston, G.K. Hall, 1982
- Robert Detweiler, John Updike, New York, Twayne, 1984
- Jeff H. Campbell, Updike's Novels: Thorns Spell a Word, Wichita Falls, Midwestern State University Press, 1987
- Judie Newman, John Updike, Basingstoke, Macmillan Education, 1988
- Robert M. Luscher, John Updike: a Study of the Short Fiction, New York, Twayne, 1993
- James A. Schiff, John Updike Revisited, New York, Twayne Publications, 1998
- William H. Pritchard, Updike: America's Man of Letters, South Royalton, Steerforth Press, 2000
- Jack De Bellis, The John Updike Encyclopedia, Westport, Greenwood Publishing Group, 2000
- Marshall Boswell, John Updike's Rabbit Tetralogy: Mastered Irony in Motion, Columbia, University of Missouri Press, 2001
- The Cambridge companion to John Updike, Cambridge, Cambridge University Press, 2006
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ blogs.iwu.edu
- ↑ John Updike Biography and Interview // American Academy of Achievement.
- ↑ а б в Boswell, Marshall. John Updike, The Literary Encyclopedia, March 18, 2004
- ↑ Lasch, Christopher. Plain Style: A Guide to Written English. University of Pennsylvania Press, 2002, p. 6.
- ↑ Heer, Jeet (March 20, 2004). John Updike's animated ambitions. – The Guardian, https://www.theguardian.com/books/2004/mar/20/fiction.johnupdike.
- ↑ John Updike. – Religion and Ethics News Weekly (812). PBS, November 19, 2004, архив на оригинала от 10 март 2013, https://www.pbs.org/wnet/religionandethics/week812/exclusive.html, посетен на 7 декември 2020.
- ↑ Ancestry.com. Social Security Death Index [database on-line]. Provo, UT, USA: Ancestry.com Operations Inc, 2010. Original data: Social Security Administration. Social Security Death Index. Social Security Administration.
- ↑ US novelist Updike dies of cancer // BBC News. January 27, 2009. Посетен на January 28, 2009.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Джон Ъпдайк в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Джон Ъпдайк, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
- Произведения на Джон Ъпдайк в Моята библиотека
- ((en)) Джон Ъпдайк в Internet Movie Database
- ((en)) The John Updike Society
- Кристофър Леман-Хаупт, „Джон Ъпдайк, незабравимият“, Либерален преглед, 28 януари 2009 (ориг. в Ню Йорк Таймс)
- Йордан Ефтимов, „Тук лежи Заекът“, в-к Капитал, 4 февруари 2009
|