Джу Си – Уикипедия

Джу Си
китайски философ
Роден	18 октомври 1130 г. Китай
Починал	23 април 1200 г. (69 г.) Китай
Погребан	Китай
Религия	Конфуцианство
Философия
Регион	Китайска философия
Епоха	Средновековна философия
Школа	Неоконфуцианство
Джу Си в Общомедия

Джу Си (на китайски: 朱熹) е китайски философ от времето на династията Сун. Водеща фигура в Школата на принципа на епохата, той има решаващ принос във формирането на рационалистичната неоконфуцианска доктрина. Неговият принос към развитието на китайската философия е в придаването на особено значение на Четирите книги на конфуцианството - „Лун ю“, „Мън Дзъ“, „Да сюе“ и „Джун юн“ – и в синтезирането на основните конфуциански концепции.

Джу Си е роден на 18 октомври 1130 година в областта Юси в провинция Фудзиен, която по това време е в границите на империята Сун. Семейството му произлиза от Уюен в Дзянси. Баща му, държавен чиновник, през 1140 година е уволнен, заради противопоставянето си на политиката на правителството за сключване на мир с джурджънската държава Дзин.

Джу Си получава образованието си у дома от своя баща, а след неговата смърт през 1143 година — от приятелите му Ху Сиен, Лю Дзъхуей и Лю Миенджъ. През 1148 година той издържа държавния изпит къдзюй и става пълноправен член на съсловието на мандарините. Първият му официален пост, който заема от 1153 до 1156 година, е на подокръжен регистратор в Тунан, провинция Фудзиен.

От 1153 година Джу Си започва да се обучава при Лу Тун, последовател на неоконфуцианската традиция на Чън Хао и Чън И, като официално става негов ученик през 1160 година. През 1179 година, след като не е заемал официален пост от 23 години, Джу е назначен за окръжен управител на Нанканския военен окръг в провинция Дзянси, където възобновява дейността на Академията от пещерата на белия елен, една от четирите големи школи на Китай.^[1] Три години по-късно е отстранен от този пост, след като обвинява влиятелни чиновници в некомпетентност и корупция. През следващите години Джу Си неколкократно е назначаван на различни длъжности и е отстраняван от тях. При последния такъв случай той е обвинен в множество престъпления и е подадено искане за неговото екзекутиране.

Джу Си умира на 23 април 1200 година. Въпреки че учението му е силно критикувано от влиятелни фигури в правителството, на погребението му отиват почти хиляда души.^[2]

Макар че когато умира, Джу Си е в немилост, след смъртта му властите променят отношението си към него. През 1208 година император Ниндзун го реабилитира напълно и му дава почетното посмъртно име Уън Гун (文公, „Почитаем кавалер на културата“, а около 1228 година император Лидзун му дава посмъртно благородническата титла „княз на Хуей“ (徽國公) - Хуейчоу е града в Дзянси, откъдето произлиза родът на Джу Си.^[3] През 1241 година посветена на Джу Си мемориална плоча е поставена в Храма на Конфуций,^[4] което го превръща в конфуциански светец.

През следващите десетилетия авторитетът на Джу Си нараства и от 1313 до 1905 година неговите коментари на Четирите книги са основата на изпитите за допускане до служба в държавната администрация на Китай.^[5] Възгледите му са определящи за повечето следващи неоконфуцианци, като Уан Фуджъ, макар че по-късно се появяват и алтернативни направления, като Уан Янмин и Школата на разума.

Философията на Джу Си надживява Движението за нова култура в началото на 20 век. През следващите години Фън Йоулан интерпретира неговите идеи за ли, ци и тай дзи в рамките на нова метафизическа теория.

Учението на Джу Си има силно влияние и в Япония, където е известно като Шушигаку (朱子学), както и в Корея, където го наричат Джуджахак (주자학).

Днес Джу Си е почитан като един от Дванадесетте философи (十二哲) на конфуцианството. В класация на списание Лайф той е определен като 45-ата най-влиятелна личност на хилядолетието.

Първоначално учението на Джу Си е смятано за неортодоксално, тъй като за разлика от останалите неоконфуцианци от това време той се концентрира не върху „И Дзин“, а върху Четирите книги - „Да сюе“ (大學, „Велико учение“), „Джун юн“ (中庸, „Доктрина за средата“), „Лун ю“ (論語, „Аналекти“) и „Мън Дзъ“ (孟子) – които смята за подходяща основа за обучението на бъдещи държавни чиновници. Джу Си пише подробни коментари на Четирите книги, които не получават признание, докато той е жив, но по-късно се превръщат в основа на изпитите за постъпване в държавната администрация и изпълняват тази функция в продължение на шест века.^[5]

Джу Си смята, че всички неща дължат съществуването си на обединението на две универсални страни на реалността: ци (жизнена или материална сила) и ли (рационален принцип или закон). Първоизточникът и общият сбор на ли нарича тай дзи (върховен предел). Джу Си смята, че ли е съществувала още преди Небето и Земята. Той не определя ясно източника на ци, поради което някои изследователи го смятат за метафизически монист, а други — за метафизически дуалист.

Според теорията на Джу Си всеки физически обект и всеки човек има свой ли, поради което неговото метафизическо ядро се намира в контакт с тай дзи. Това, което обикновено се нарича душа, разум или дух се приема за тай дзи, върховният съзидателен принцип, който се проявява в хората.

Ци и ли действат съвместно и за взаимнозависими, присъствайки като различни страни на всички същества във вселената. Тези две страни се проявяват във формирането на субстанциите. Когато активността им е нарастваща, възниква енергийното състояние ян, а когато е отслабваща - ин. Фазите ян и ин непрекъснато си взаимодействат, като периодично едната или другата взима надмощие. В процеса на нарастване и отслабване на активността, на редуването на фундаменталните състояния ин и ян, се проявяват петте елемента — огън, вода, дърво, метал и земя.

Концепцията на Джу Си за ли и ци силно напомня будистките идеи за ли (принцип) и ши (неща), но Джу Си и неговите последователи отхвърлят предполагаемо будистко влияние в тази област, твърдейки че концепцията за ли и ци присъства дълго преди тях в конфуцианския текст „И Дзин“.

Джу Си коментира и въпроса за връзката между тай дзи и даоизма. Неговата представа за тай дзи е различна от даоистката концепция дао. Докато тай дзи е диференциращ принцип, в резултат на който възниква нещо ново, дао е неподвижен и стремящ се да редуцира всички неща до еднаквост и неразличимост. Според Джу Си съществува централна хармония, която не е статична или празна, а динамична и че самият тай дзи се намира в постоянна съзидателна активност.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

В епистемологията на Джу Си познанието и действието са неделими компоненти на истински разумната дейност. Макар че разграничава предимството на познанието, тъй като разумната дейност изисква предварително обмисляне, и важността на действието, тъй като то създава видим резултат, той казва:

Познанието и действието винаги се нуждаят едно от друго. Така както човек не може да ходи без крака, дори да има очи, и който не може да вижда без очи, дори да има крака. От гледна точка на реда, знанието е първо, а от гледна точка на важността, действието е по-важно.^[6]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Джу Си определя по-ранния конфуциански философ Сюн Дзъ като еретик, тъй като се отклонява от идеята на Мън Дзъ за вродената доброта на хората. Дори ако те се държат неморално, върховният регулиращ принцип е добър, а причина за неморалните действия е ци. В метафизиката на Джу Си всичко е съставено от ли и ци, като ли е принципът, управляващ вселената. Всеки човек има идеален ли, поради което трябва да действа в пълно съгласие с морала. В същото време, макар ли да е определящата структура, ци също е част от обектите и може да засенчи идеалната морална природа на хората. Така целта на етичното възпитание е изчистването на ци — ако ци е чист и балансиран, човек би действал по напълно морален начин.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Джу Си.

Цитирани източници