Генерал-майор – Уикипедия

Генерал-майор / Контраадмирал
(ОФ-7) на БА

генерал-майор
от БА

генерал-майор
от BBC

контраадмирал
от ВМС

Генерал-майор (във флота: контраадмирал) е генералско военно звание.^[1]

В Българската армия званието се присвоява с указ на Президента на Република България. Офицер с такова звание е по-висшестоящ от бригаден генерал и по-нисшестоящ от генерал-лейтенант. Пагонът на генерал-майора е с две големи генералски звезди с по четири лъча. Съответства на званието major general в останалите армии по света. Еквивалентното звание във ВМС е контраадмирал.

С изменението на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България през 2000 г. са въведени нови звания. Дотогавашното звание генерал-майор, (с една генералска звезда) се преименува на бригаден генерал. Новото звание генерал-майор е с две звезди и е равностойно на генерал-лейтенант отпреди промяната.

Аналогично за флота – дотогавашното звание контраадмирал (с една генералски звезда) се преименува на бригаден адмирал / комодор / флотилен адмирал, а новото звание контраадмирал е с две звезди и е равностойно на вицеадмирал отпреди промяната.

В повечето страни от Източна Европа, в които няма звание бригаден генерал, това звание е най-ниското от генералските звания.

Пределната възраст за кадрова военна служба на офицерите със звание генерал-майор е 58 г.

По времето на третото българско царство званието генерал-майор е първото генералско звание, като офицер с такова звание е по-висшестоящ от полковник и по-нисшестоящ от генерал-лейтенант.

Военни звания
младши: Бригаден генерал	Генерал-майор	старши: Генерал-лейтенант