Димитри Иванов – Уикипедия

Димитри Иванов
	Димитри Иванов
български журналист и преводач
	На среща на преводачи в БТА, 20 януари 2011
Роден	1 януари 1932 г. (92 г.) Станимака, Царство България
Литература
Жанрове	есе, репортаж
Награди	„Черноризец Храбър“ (2004)

Димитри Константинов Иванов (наричан от приятелите „Джимо“) е български журналист и преводач.

Журналист

Негов кръстник е пилотът-изтребител Димитър Списаревски.^[1] Дълги години работи в БТА. След това представя новините в предаването на БНТ „Всяка неделя“. Сред водещите на седмичното обзорно политическо предаване „Панорама“.^[2] След 1989 г. заедно с Тома Томов води седмичното предаване „Наблюдател“. Прави много интервюта със световноизвестни политици, писатели и журналисти.

В един кратък период Иванов пише в притурката „Капитал LIGHT“, която по това време се казва „КАПИТЕЛ“.

Дълги години е колумнист във в-к „Сега“, където рубриката му е на границата между художествената литература и публицистиката. Анализите му са изпълнени с лични спомени за събития и хора.

През 2002 г. получава орден „Стара планина“ за „изключителните [си] заслуги в областта на журналистиката и по повод 70 години от рождението [си]“.^[3] В края на 2004 г. получава наградата „Черноризец Храбър“ за цялостно творчество.^[4] През юни 2008 г. на фестивала Mediamix'08 в Албена получава награда за цялостен принос в медиите.

По случай неговата деветдесетгодишнина Димитри Иванов е обявен за почетен гражданин на Асеновград.^[5]

Преводач

Димитри Иванов е превел от английски език много творби на американски писатели^[6]. Автор е на предговори и послеслови към романи, повести и сборници с разкази.

Преводи

Ърнест Хемингуей, Фиеста, роман, 1964
Алън Силитоу, Ключ за вратата, роман, 1965 (с Александър Стефанов)
Франсис Скот Фицджералд, Нежна е нощта, роман, 1967, 1978, 1980, 1992, 2001
Ърнест Хемингуей, Безкраен празник, спомени, 1967, 1980
Ърнест Хемингуей, Зелените хълмове на Африка, повест, 1968, 1979, 1987, 2011
Морис Уест, Посланикът, роман, 1968
Арнолд Уескър, Четирите годишни времена, пиеса, 1970
Уилям Голдинг, Повелителят на мухите, роман, 1979, 1982, 2003, 2005
Ърнест Хемингуей, За кого бие камбаната, роман, 1979, 2011
Ърнест Хемингуей, И изгрява слънце – Фиеста, роман, 1980
Труман Капоти, Музика за хамелеони, разкази и повест, 1981, 2007
Джеймс Олдридж, Довиждане анти-Америка, роман, 1981
Лилиан Хелман, Може би, повест, 1981
Ърнест Хемингуей, Старецът и морето, повест и разкази, 1982
Ърнест Хемингуей, Избрани творби в 3 тома, 1989
Джордж Буш (в сътрудничество с Виктор Голд), С поглед напред, автобиография, 1991
Джек Лондон, Малката стопанка на голямата къща, роман, 2001, 2006 (с Нели Доспевска)
Ърнест Хемингуей, Старецът и морето, повест, 2008
Ърнест Хемингуей, Сбогом на оръжията, роман, 2008
Ърнест Хемингуей, Слънце изгрява – Фиеста, роман, 2008

Предговори и послеслови

Уилям Голдинг, Повелителят на мухите, роман, 1979, 1982
Ърнест Хемингуей, За кого бие камбаната, роман, 1979
Гор Видал, Калки, роман, 1979
Агата Кристи, Свидетел на обвинението, разкази, 1979
Робърт М. Пърсиг, Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет. Изследване на ценностите, роман, 1980
Джеймс Олдридж, Довиждане анти-Америка, роман, 1981
Лилиан Хелман, Може би, повест, 1981
Греъм Грийн, Доктор Фишер от Женева или бомбената вечеря, роман, 1981
Джеймс Лио Хърлихи, Среднощен каубой, роман, 1981
Мери Шели, Франкенщайн или новият Прометей, роман, 1981
Ъруин Шоу, Богат, беден, роман, 1981, 1988
Ърнест Хемингуей, Старецът и морето, повест и разкази, 1982
Рей Бредбъри, 451° по Фаренхайт, роман, 1982
Уилям Уортън, Пилето, роман, 1982
Едгар Лорънс Доктороу, Езерото на Гмурците, роман, 1982
Чабуа Амиреджиби, Дата Туташхиа, роман, 1983
Труман Капоти, Хладнокръвно, избрано, 1984
Съмърсет Моъм, Театър, роман, 1984
Пелъм Гренвил Удхаус, Стрихнин в супата, разкази, 1984
Патрик Уайт, Окото на бурята, роман, 1984
Робърт Лъдлъм, Ръкописът на Чансълър, роман, 1984
Теодор Драйзер, Американска трагедия, роман, 1984
Джеймс Хадли Чейс, Свидетели няма да има, роман, 1984
Ърнест Хемингуей, Избрани писма и стихове, 1985
Томас Улф, Паяжината и скалата, роман, 1985
Уилям Уортън, Отбой в полунощ, роман, 1986
Елия Казан, Споразумението, роман, 1986
Ърнест Хемингуей, Зелените хълмове на Африка, повест, 1987
Уилям Стайрън, Дългият поход, повест, 1987
Айра Левин, Момчетата от Бразилия; Степфордските съпруги; Предсмъртна целувка, романи, 1987
Артър Хейли, Окончателната диагноза, роман, 1988, 1992
Съмърсет Моъм, Избрани творби в 3 тома, 1988
Бенет Сърф, Пъстър свят, спомени, 1988
Ърнест Хемингуей, Избрани творби в 3 тома, 1989
Гор Видал, На живо от Голгота, роман, 1993
Робърт М. Пърсиг, Лайла. Изследване на нравствеността, роман, 1993
Майкъл Крайтън, Изгряващо слънце, роман, 1993
Томас Улф, Погледни към дома, ангеле. История на погребания живот, том 1 – 2, 1995
Съмърсет Моъм, Равносметката, мемоари, 2001

Писатели в превод и/или коментар на Димитри Иванов

Агентурна дейност

Димитри Иванов публично обявява през 2004^[7], че е имал връзки с тайните служби. При проверката на БНТ от Комисията по досиетата през 2008 се доказва, че между 1960 и 1984 година той е работил като агент на Второ и Шесто управление на Държавна сигурност под псевдонима Стефан.^[8]. През 2009 е проверен и като сътрудник на в. „Сега“ ^[9].

Филмография

Горещи следи (1985), 4 серии

Източници

↑ Иванов, Димитри. Дадена дума – хвърлен камък Архив на оригинала от 2018-12-29 в Wayback Machine., в-к „Сега“, бр. 6067 (2), 3 януари 2018 г.
↑ История на БНТ (1968) // bnt.bg. Архивиран от оригинала на 2008-01-22. Посетен на 7 април 2008.
↑ Президентът отличи творци и спортисти // president.bg, 20 декември 2002. Архивиран от оригинала на 2012-09-08. Посетен на 7 април 2008.
↑ Димитри Иванов получи „Черноризец Храбър“ за цялостно творчество // в-к „Дневник“, 11 ноември 2004. Посетен на 7 април 2008.
↑ Димитри Иванов стана почетен гражданин на Асеновград // segabg.com, 22 юни 2022. Посетен на 19 август 2022.
↑ Част от преводите на Димитри Иванов
↑ Димитри Иванов: Когато бях агент // в-к Сега, 6 ноември 2004. Архивиран от оригинала на 2015-02-21. Посетен на 26 ноември 2008.
↑ Решение №54 от 26.11.2008 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2008. Посетен на 26 ноември 2008.
↑ Решение № 105 от 9.12.2009 г. – Печатни издания // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Посетен на 9 март 2017.

Външни препратки

[1] Иванов, Димитри. Дадена дума – хвърлен камък Архив на оригинала от 2018-12-29 в Wayback Machine., в-к „Сега“, бр. 6067 (2), 3 януари 2018 г.

[2] История на БНТ (1968) // bnt.bg. Архивиран от оригинала на 2008-01-22. Посетен на 7 април 2008.

[3] Президентът отличи творци и спортисти // president.bg, 20 декември 2002. Архивиран от оригинала на 2012-09-08. Посетен на 7 април 2008.

[4] Димитри Иванов получи „Черноризец Храбър“ за цялостно творчество // в-к „Дневник“, 11 ноември 2004. Посетен на 7 април 2008.

[5] Димитри Иванов стана почетен гражданин на Асеновград // segabg.com, 22 юни 2022. Посетен на 19 август 2022.

[6] Част от преводите на Димитри Иванов

[7] Димитри Иванов: Когато бях агент // в-к Сега, 6 ноември 2004. Архивиран от оригинала на 2015-02-21. Посетен на 26 ноември 2008.

[8] Решение №54 от 26.11.2008 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2008. Посетен на 26 ноември 2008.

[9] Решение № 105 от 9.12.2009 г. – Печатни издания // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Посетен на 9 март 2017.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]