French
DeutschДимитър Владов – Уикипедия
| Димитър Владов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Университет на Монпелие |
| Димитър Владов в Общомедия | |
Димитър Г. Владов с псевдоним Докторът[1] е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, лекар-психиатър.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Владов е роден в западномакедонския град Ресен, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония на 3 април 1873 г. След смъртта на баща му семейството му емигрира в Свободна България и завършва гимназия във Варна, преминавайки по два класа на година. В 1893 година медицина в Монпелие и в 1897 година – в Лионския университет, Франция.[2] или 1898 г.[3] През 1894 година пренася куфари с динамит от Варна във вътрешността на Македония.[4] На VIII македоно-одрински конгрес в 1901 година е избран за член на ВМОК като привърженик на крилото на генерал Иван Цончев.[5]
В 1904 година е изпратен от Задграничното представителството на ВМОРО в Битоля, където става член на окръжния революционен комитет.[6][7] Там е същевременно и екзархийски лекар. През 1905 година е прострелян 4 пъти от гръцки терорист, като в отговор ВМОРО убиват представителите на гръцкия комитет Тирче Танти (Сотириос Тантис) и Михаил Папаяни в Битоля.[8] В 1908 година защитава тезата „Убийството в умствената патология“.
След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Ресен.[9] Работи в Русе, а към 1911 г. е ординатор първа степен в психиатричното отделение на Александровска болница в Русе.
При избухването на Балканската война в 1912 година Владов е доброволец в Българската армия и служи в 1 бригада и в щаба на Македоно-одринското опълчение[10], както и във втора пехотна тракийска дивизия. На фронта пада от кон и заболява.
В 1915 година се противопоставя на ориентацията на България към Централните сили в Първата световна война.[11] Участва във войната като началник на санитарен транспорт. Според Михаил Думбалаков д-р Владов при голямото си благородство има страст към хазарта.[12] Владов се ползва с голямо доверие от руския пълномощен министър Александър Савински, което е използвано от премиера Васил Радославов, който товари Владов с проучвателни мисии за руските позиции.[13]
Димитър Владов умира в 1917 година в София при падане от кон.[14]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 66.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
- ↑ Миленков, К. и Попов, Хр. (съст.). Основоположници на българската психиатрия. Изд. Медицина и физкултура, 1983, с.78
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 287. (на македонска литературна норма)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 154.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 27.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 77.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 214.
- ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 129.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 425, 430 – 431.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том III. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 27.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том III. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 28.
- ↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Гутенберг, 2009. ISBN 978-954-617-075-0. с. 169.
