Димитър Ганчев (революционер) – Уикипедия

Димитър Ганчев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Ганчев е роден в 1875 година в Русе. След завършване на гимназия в Русе учи естествени науки в Женевския университет, Швейцария. В 1897 година става член на член на така наречената Женевска група – анархистки революционен кръжок, начело с Михаил Герджиков и Петър Манджуков. В 1901 година, с помощта на приятеля си Гоце Делчев, Ганчев успява да се сдобие с назначение в българското педагогоческо училище в Скопие. В Скопие Ганчев става член на ВМОРО и в 1902 година е избран за член на Скопския окръжен революционен комитет. Делегат е от окръга на Солунския конгрес в началото на 1903 година^[1], на който се взима решението за въстание. Ганчев е против прибързаните действия, но в крайна сметка подписва решението за въстание. По време на Илинденско-Прображенското въстание е в Скопие. В началото на септември е арестуван и е осъден на 101 години затвор, но е освободен в 1904 година след издействаната от българското правителство амнистия. Екстрадиран в България, Ганчев става учител в Разград.

При избухването на Балканската война, Ганчев постъпва като доброволец в Българската армия и загива на 17 октомври 1912 година в сраженията при Бунархисар.^[2][3][4]

Портал „Биографии“          Портал „Македония“          Портал „История на България“          Портал „Османска империя“