Димитър Дечев – Уикипедия

Димитър Фердинандов Дечев е български учен, класически филолог, историк и епиграф ^[1], академик на БАН. Основател и действителен член на Българския археологически институт (1920) и дописен член на Австрийския археологически институт.

Дечев е роден на 28 август 1877 в град Свищов в семейството на учителя Фердинанд Дечев. Следва и завършва класическа филология в Германия – Лайпциг и Гьотинген. Специализира в Германия, Италия и Австрия.

След завръщането си в България е учител в Чирпан (1895 – 1896) и София (1903 – 1904). През 1914 г. започва работа в Софийския университет, като лектор по латински език, от 1921 г. е доцент, а от 1928 г. е редовен професор и завеждащ катедрата по латинска филология. През 1933 – 1934 г. е декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет. От 1943 г. е действителен член, т.е. академик на Българската академия на науките.

През 1957 година е издадена книгата му върху тракийския език „Die Thrakischen Sprachreste“. Една от първите монографии по темата, тя съдържа множество спорни етимологии и през следващите десетилетия губи значението си.^[2]

• Корнелий Тацит. Германия, превод Д. Дечев. София, Образование, 1918.
• Трако-келтски езикови успоредици, 1922
• Отговори на папа Николай по допитванията на българите, 1933
• Извори за старата история и география на Тракия и Македония, 1949
• Характеристика на тракийския език, 1952
• Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957

• От и за Димитър Дечев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България

Портал „Биографии“          Портал „Наука“          Портал „История“          Портал „История на България“          Портал „Османска империя“

Нормативен контрол BNF CONOR.BG FAST GND NLI J9U Koninklijke LCCN NKC IdRef VIAF WorldCat