French
DeutschДимитър Ничев – Уикипедия
| Димитър Ничев | |
| български общественик | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Награди | „Свети Александър“ |
Димитър (Диме) Тодоров Ничев е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Димитър Ничев е роден в град Велес, тогава в Османската империя. Баща му е занаятчия, но успешно издържа и четирите си деца да завършат българските гимназии в Солун. Сестрата на Димитър Сава Ничева (1883-1940) се установява в София през 1900 година и се жени за фелдшера Стоян Узунов. Заради революционна дейност Димитър Ничев е осъден от османската власт на 101 години затвор[1].
| Чета на Димитър Ничев, 18 ноември 1906 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Диме Ничев | Велес | завърнал се | |
| 2. | Велко Апостолов | Попадия | Велешка | |
| 3. | Спиро Филипов | Прилеп | ||
| 4. | Илия Тод. Жалбев | Велес | ||
| 5. | Никола Гелов | Велес | ||
| 6. | Гьошо Йорданов | Дърлевци | Велешка | |
| 7. | Коле Панов | Сълп | Велешка | |
| 8. | Милан Иванов | Куманово | завърнал се | |
| 9. | Никола Христов | Велес | ||
| 10. | Никола Николов | Папрадище | Велешка | |
| 11. | Димо Недев | Фариш | Тиквешка | завърнал се |
| 12. | Пано Петрушов | Ново село или Ново село | Велешка | завърнал се [2] |
През 1909 година, след контрапреврата в Цариград, Ничев взима участие в Комитета за обществена безопасност във Велес, който ръководи гражданските и военни власти в региона. В състава на комитета влизат 6 българи и 6 турци, като сърбоманите са изключени.[3] В 1912 - 1913 година преподава в Солунската българска девическа гимназия.[4]
След началото на Балканската война на 21 октомври 1912 година влиза в местната управа на Велес като околийски началник, заедно с Крум Зографов като полицейски началник и Александър Мартулков[5].
През декември 1912 година Ничев участва в срещата на македонски дейци във Велес, организирана от Димитър Чуповски, на която присъстват Ангел Коробар, Ризо Ризов, Александър Мартулков, Петър Попарсов, Йован Попйорданов, учителят Иван Елезов, Крум Зографов и Методи Попгошев. Те решават да изпратят представители на Лондонската конференция, както и в Париж за да се борят за запазване на целостта на Македония.[6]
През Първата световна война е запасен поручик, взводен командир в Дванадесета артилерийска бригада. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с орден „Св. Александър“ V степен.[7]
Умира след 1918 година.[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Биография на Академик Георги Стоянов Узунов, син на Сава Ничева Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., взето от www.worldnn.com на 27.04.2012 г.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
- ↑ Аврамов, Стефан Н. „Революционни борби в Азоть (Велешко) и Поречието“, Материали за историята на македонското освободително движение, книга X, Македонски научен институтъ, София 1929, с. 174-175.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 156.
- ↑ ТЕРОРОТ И ДЕНАЦИОНАЛИЗАЦИЈАТА ВО ЈУГОИСТОЧНА МАКЕДОНИЈА МЕЃУ 1912—1913 Г., взето от belteror.wordpress.com на 27.04.2012 г.
- ↑ Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 76.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 24; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 247-248
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 101.
