Динчо Велев – Уикипедия

Динчо Петров Велев (Дупинов) е български партизанин, офицер на Българската народна армия (генерал-лейтенант), член на БКП.^[1]

Динчо Велев е роден на 5 декември 1921 г. в пазарджишкото село Смилец. Завършва Пазарджишката гимназия през 1943 г. Като ученик е приет за член на РМС (1937). От юни 1944 г. е член на БКП.

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. От март до септември 1943 г. е ятак на партизани и секретар на РМС в родното си село. През 1943 г. излиза в нелегалност и става партизанин в Партизанска бригада „Георги Бенковски“. Бил е командир на чета и помощник-командир на бригадата. Участва и във войната срещу Нацистка Германия през 1944 г. като командир на рота.

След 9 септември 1944 г. служи в БНА. Командир е на рота в 27^-и пехотен полк (септември 1944 – декември 1944 г.). От декември 1944 до септември 1945 г. учи във Военното училище в София. След това до декември 1946 г. е командир на курсантски взвод на училището. Между декември 1946 и декември 1947 г. е командир на дружина в 27^-и пехотен полк. Завършва Военната академия „Михаил Фрунзе“ (1 януари 1948 – ноември 1950 г.). През ноември 1950 г. е назначен за заместник-началник на Оперативния отдел на втора армия. Остава на този пост до април 1951 г. Между април и декември 1951 г. е началник на Оперативния отдел на втора армия.

От януари 1952 г. като полковник е временен командир на осемнадесета мотострелкова дивизия.^[2] От февруари 1952 г. е полковник, а от 3 октомври 1957 г. е повишен в звание генерал-майор. Остава командир на дивизията до декември 1953 г. Командир на Втора мотострелкова дивизия в Стара Загора (1953 – 1957; 1959 – 1960).^[3] Началник на военновременния щат на БНА от 15 декември 1962 г. Командир на Втора армия (1971 – 1975).^[4] Бил е началник на Управление „Бойна подготовка“ в МНО от 1966 г. Към 1976 г. е началник на Управление „Бойна подготовка“ на Командване на Сухопътни войски.^[5]

Съдебен заседател от военната колегия на Върховния съд на Народна република България от 17 юли 1981 г. Достига до звание генерал-лейтенант през 1969 г.^[6] Създател на алпийските подразделения на Българската армия (1982).

Автор на книгата „Маньовърът в общовойсковия бой в планината“ (Военно издателство, С., 1972) и мемоарните книги „Огньовете горят“ (Военно издателство, С., 1973) и „Дълг и младост“ (Военно издателство, С., 1978).

Динчо Велев е вуйчо на Иван Гарелов, български журналист.

Портал „Военна история на България“

Нормативен контрол FAST LCCN PLWABN VIAF