French
DeutschДипоро – Уикипедия
| Дипоро Δίπορο | |
| — село — | |
  Дипоро  Дипоро  Дипоро | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Надм. височина | 630 m |
| Население | 66 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 511 00 |
Дипоро или Холенища (на гръцки: Δίπορο, катаревуса: Δίπορον, Дипорон, до 1927 година: Χωλένιστα, Холенища[1]) е село в Република Гърция, в дем Гревена, област Западна Македония. Дипоро има население от 119 души (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на около 35 km югоизточно от град Гревена, от лявата (северната) страна на река Бистрица.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В селото е разположена църквата „Свети Николай“, която е от XVI век.[3]
В края на ХІХ век Холенища е гръцко християнско село в нахия Венци на Кожанската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Холенища живеят 196 гърци.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Холенища е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 35 къщи.[5]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Холенища (Χωλένιστα), Гревенска каза, живеят 255 гърци елинофони християни.[6]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Холенища (Holenichta) има 175 гърци.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Гурунаки влиза в състава на Кралство Гърция.
През 1927 година името на селото е сменено на Дипорон.[8]
Централната селска църква е „Свети Николай“. На 1,5 километра северозападно от селото е параклисът „Света Марина“[9]
Населението произвежда жито, тютюн, овошки и други земеделски култури, като частично се занимава и със скотовъдство.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 180[2][10] | 165[2] | 168[2] | 189[2] | 197[2] | 274[2] | 228[2] | 185[2] | 139[2] | 119 | 85 | 66 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 134. (на македонска литературна норма)
- ↑ Δρόσου, Κωνσταντία. Ναός Αγίου Νικολάου Διπόρου // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 17 май 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 65. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 518. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 133. (на македонска литературна норма)
- ↑ Официален сайт на бившия дем Вендзи, архив на оригинала от 17 май 2014, https://web.archive.org/web/20140517153103/http://www.dimosbentziou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=10&Itemid=17, посетен на 13 юни 2010
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
