Добри момчета – Уикипедия

Добри момчета
Goodfellas
Режисьори	Мартин Скорсезе
Продуценти	Ъруин Уинклър
Сценаристи	Никълъс Пиледжи Мартин Скорсезе
Базиран на	книгата на Никълъс Пиледжи
В ролите	Рей Лиота Робърт Де Ниро Джо Пеши
Музика	Пийт Таунсенд
Оператор	Михаел Балхаус
Монтаж	Телма Шунмейкър
Разпространител	Warner Bros.
Жанр	биографичен криминален
Премиера	11 септември 1990 (Венеция) 19 септември 1990 (САЩ) (Германия)
Времетраене	145 минути
Страна	САЩ
Език	английски
Бюджет	25 млн. щ.д.
Приходи	47,037 млн. щ.д.[1]
Външни препратки
IMDb Allmovie
Добри момчета в Общомедия

„Добри момчета“ (на английски: Goodfellas) е американски биографичен криминален филм от 1990 г. на режисьора Мартин Скорсезе. Сценарият, написан от Скорсезе и Никълъс Пиледжи, е базиран на книгата на Пиледжи „Умникът. Или животът на едно мафиотско семейство.“ (на английски: Wiseguy: Life in a Mafia Family). Премиерата е на 11 септември 1990 г. на кинофестивала във Венеция, където Мартин Скорсезе получава Сребърен лъв за режисура, а по кината в САЩ филмът излиза на 19 септември 1990 г.

В момента тази статия или раздел е в процес на изграждане или съществено преработване. Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат. Вижте историята на статията, ако искате да видите кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него. Този шаблон се поставя в страници или раздели, върху които интензивно се работи от страна на един редактор, единствено с цел да се предотвратят евентуални конфликти на редакции с други уикипедианци. Той би трябвало да се използва рядко и за колкото се може по-кратко време. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по статията или раздела, за която се отнася, моля, премахнете шаблона.

Филмът започва през 1955 г. в Бруклин, където тийнейджърът Хенри Хил започва да работи на непълен работен ден за местни мафиоти на паркинг. Там Хенри среща онези, които ще бъдат негови приятели и съмишленици в продължение на много години: Пол Сисеро, главният мафиот в района, Джеймс „Джими“ Конуей, ирландско-американски гангстер и убиец, и Томи Де Вито, непълнолетен престъпник като самия Хенри. Хил започва кариерата си като ограда за крадени стоки за Джими, като постепенно преминава към по-тежки престъпления.

През 60-те години на миналия век Хенри, Джими и Томи предприемат кражба на автомобили, обират камиони от международното летище Джон Ф. Кенеди и в крайна сметка извършват обир на Air France. Гангстерите водят див живот в нощни клубове, забавляват се с момичета, пият и играят карти. Хенри среща еврейско момиче, Карън Фридман, която първоначално е много загрижена за престъпните дейности на Хенри. Но по-късно Карън е съблазнена от бляскавия начин на живот на Хил и се омъжва за него, въпреки неодобрението на религиозните си родители.

През 1970 г. мафиотът Били Батс, наскоро освободен член на престъпното семейство Гамбино, обижда Томи в нощен клуб, собственост на Хенри. В отговор Томи и Джими убиват Батс и с помощта на Хенри скриват тялото на мафиота в северната част на щата Ню Йорк. Шест месеца по-късно Джими научава, че гробното място е планирано да бъде разработено, така че гангстерите изравят разлагащия се труп и го погребват другаде.

През 1974 г. Карън научава, че Хенри си е взел постоянна любовница Джанис Роси. Карън заплашва Хенри с пистолет, той я бие и напуска семейството. Но скоро Пол Сисеро и Джими идват при Хенри и го принуждават да се върне при Карън. Поли дава на Хенри и Джими задачата да съберат дълг от губещ картоиграч. Заплашвайки да хвърлят нещастника на лъв в местния зоопарк, гангстерите изпълняват заповедта на Пол Сисеро, но скоро са арестувани и получават 10 години затвор. За да издържа семейството си отвън, Хенри принуждава Карън да пренася наркотици от Питсбърг, които продава на други затворници.

Четири години по-късно Хенри е освободен условно и започва да разширява бизнеса си с наркотици с Джими и Томи, въпреки строгата забрана на Пол Сисеро. Джими организира екип, който да нахлуе в склад на Lufthansa на летище Кенеди и да открадне шест милиона долара в брой и бижута. След като някои от членовете на бандата купуват скъпи артикули срещу заповедите на Джими и камионът за бягство е открит от полицията, Джими безмилостно убива повечето от своите съучастници. Само Хенри и Томи оцеляват, тъй като Хенри прави пари чрез връзките си в Питсбърг и се очаква Томи да стане влиятелен човек. През 1979 г. обаче идва ред на Томи, защото той убива мафиота Били Батс без разрешението на шефовете и не е „в течение“. Уж решават да „запознаят Томи със семейството“ и да го доведат в тихо имение, но вместо да се „присъедини към мафията“, психопатичният гангстер Де Вито получава куршум в главата.

До 1980 г. Хенри става наркоман. Той прави нова сделка с наркотици с партньорите си от Питсбърг, но е арестуван и хвърлен в затвора от агенти на DEA. След като го спасява, Карън обяснява, че е изхвърлила кокаин на стойност 60 000 долара в тоалетната, така че агентите на ФБР да не го намерят по време на нападение, оставяйки ги без пари. Хенри се обръща за помощ към Пол Сисеро, но той, ядосан от неподчинението на Хенри, всъщност му дава последната си ръка, 3200 долара, и прекратява комуникацията им. Хенри среща Джими в закусвалня и получава покана да извърши поръчково убийство в друг град. Това е първият път, когато Джими моли Хенри да направи това и Хил осъзнава, че той няма да се върне жив от това пътуване. Хенри решава да сътрудничи на полицията и той и Карън са включени в „Програмата за защита на свидетели“. Хил свидетелства в съда, Пол Сисеро и Джими Конуей са арестувани и осъдени на дълги присъди затвор. Хенри и семейството му се преместват в невзрачен град някъде в САЩ и започват да живеят живота на „обикновен човек“. Накрая си казва: „Сега не живея, сега просто съществувам“.

• Имената на няколко реални гангстери бяха променени за филма: Томи ДеСимоун стана Томи Де Вито, Пол Варио стана Пол Сисеро, Джими Бърк стана Джими Конуей. Томи ДеСимоун изчезна през януари 1979 г. и тялото му никога не беше намерено. Пол Варио почина на 3 май 1988 г. на 73-годишна възраст от дихателна недостатъчност, причинена от рак на белите дробове, докато беше затворен във федералния затвор във Форт Уърт, Тексас. Джими Бърк имаше право на условно освобождаване през 2004 г., но почина от рак на белия дроб през 1996 г., докато все още беше в затвора.
• Филмът е заснет в Куинс, северната част на щата Ню Йорк, Ню Джърси и части от Лонг Айлънд през пролетта и лятото на 1989 г. Снимките започват в понеделник, 1 май 1989 г.
• Легендарната сцена, в която Томи разказва историята за банковия обир и Хенри му отговаря - „Колко смешно? — Забавлявам ли те? — се основава на реално събитие, преживяно от Пеши. В младостта си Пеши работел като сервитьор и веднъж казал на истински гангстер, че е „забавен“, но в отговор гангстерът едва не грабнал пистолет, за да убие наглия „шегаджия“. Пеши разказал на Мартин Скорсезе за инцидента и режисьорът решил да го включи във филма. Скорсезе не е написал никакъв сценарий, предлагайки Пеши да импровизира колкото е възможно повече и най-важното много грубо, така че в някои моменти Рей Лиота всъщност беше уплашен от думите и поведението на Пеши.
• Според актьора Джо Пеши най-трудната сцена за него е била сцената на убийството на „Спайдър“. Това не проработи за актьора, докато не си наложи да почувства същото като героя си Томи. Самата сцена, в която Томи убива „Спайдър“ с множество изстрели в гърдите, е до голяма степен импровизирана от самите актьори. Сценарият имаше само един ред, написан за „Спайдър“: „Защо не отидеш да се хванеш, Томи?“ По време на един от снимките актьорът Майкъл Империоли, който играе „Спайдър“, падна неудобно и нарани тежко ръката си върху счупено стъкло. Майкъл веднага беше откаран в спешното отделение, без да има време да премахне грима, в болницата лекарите видяха „огнестрелни рани“ на гърдите на актьора и се опитаха да му осигурят медицинска помощ и за тези „рани“.
• Шон Пен, Алек Болдуин, Вал Килмър и Том Круз бяха разглеждани за ролята на Хенри Хил.
• Картината на майката на Томи на брадат мъж с кучета всъщност е нарисувана от майката на Никълъс Пиледжи и се основава на снимка от броя на списание National Geographic от ноември 1978 г.
• Две седмици преди снимките на истинския Хенри Хил бяха платени 480 000 долара, за да участва във филма.
• В сцената, в която Джими раздава пари на своите съучастници след обира на Lufthansa, по искане на Робърт де Ниро са използвани истински пари, 5000 долара.
• Когато Пол Сисеро се изправя срещу Хенри, след като Хил е освободен от затвора, актьорът Пол Сорвино импровизира шамар по лицето на Рей Лиота, оттук и истинската реакция на Лиота.
• По време на един от снимките, когато Карън насочва пистолет към лицето на Хенри и той я хвърля на леглото, пистолетът случайно изхвърча от ръката на актрисата Лорейн Брако и уцели оператора Михаел Балхаус в главата.
• В сцената, в която Сони Бънц се оплаква на Пол Сисеро за тормоза на Томи Де Вито, Мартин Скорсезе тайно насърчава актьора Тони Дароу да импровизира колкото е възможно повече, да не говорим за импровизирането на актьора Пол Сорвино. Така че реакцията на Сорвино към текста, който не очакваше да чуе, беше много искрена.
• Певецът Боби Винтън е изигран във филма от сина си Роби Винтън, който синхронизира устни със запис на песента на баща си.
• Майката на Рей Лиота почина от рак по време на снимките и Лиота използва емоциите от това трагично обстоятелство в някои сцени от филма.
• Всеки тоалет на Робърт де Ниро във филма включваше часовник и пръстен на малкия му пръст.
• По време на последната сцена Хенри Хил отваря входната врата и взема вестника, който лежи на прага. Това е вестник Youngstown Vindicator, публикуван в Йънгстаун, Охайо, въпреки че във филма местоположението на Хенри Хил е посочено като „Mobtown, USA“.
• Думата „fuck“ и нейните производни се използват 321 пъти във филма (средно 2 думи в минута), като половината от тези думи са изречени от героя на Джо Пеши. Към момента на излизането си филмът държи рекорда по използване на нецензурни думи в текста в историята на световното кино. Към 2021 г. обаче филмът се нарежда едва на 15-то място по брой псувни.
• Героят „Дебелия Анди“, когото Хенри представя на публиката в бара, се играе от Луис Еполито, бивш детектив от NYPD, чийто баща, чичо и братовчед са били в мафията. През 2005 г. Еполито и неговият партньор от полицията бяха арестувани и обвинени в рекет, възпрепятстване на правосъдието, изнудване и осем обвинения в убийство. И двамата бяха осъдени на доживотен затвор плюс осемдесет години.
• Мартин Скорсезе първоначално искаше да използва известната песен на Франк Синатра „My Way“, като последна песен, но Синатра не позволи на Скорсезе да закупи правата за използване на песента.
• Актьорът Ал Пачино получава предложение за ролята на Джими Конуей, но я отказва, тъй като не иска да играе „типичен гангстер“. По ирония на съдбата същата година Пачино играе още по-стереотипен гангстер на име Big Boy Caprice в „Дик Трейси“ (1990).
• Актьорът Рей Лиота беше на тридесет и пет години по време на снимките, въпреки че неговият реален герой Хенри Хил беше само на двадесет и една, когато започна да се среща с бъдещата си съпруга Карън.
• За да влезе по-добре в ролята си, актрисата Лорейн Брако се опита да се срещне със съпругите на истински гангстери, но опитите й бяха неуспешни, тъй като тази страна от живота на престъпното общество се оказа напълно затворена за външни лица.
• Хеликоптерът, който следва Хенри цял ден преди ареста му, е Aerospatiale AS355 TwinStar.
• В този филм мафиотът Били Бътс, изигран от актьора Франк Винсент, е убит от гангстера Томи Де Вито, изигран от Джо Пеши. Във филма „Казино“, където и двамата актьори отново участваха, ситуацията беше обърната: мафиотът Франк Марино (Франк Винсент) уби Ники Санторо (Джо Пеши).
• Филмът включва бащата и майката на режисьора Мартин Скорсезе. Майка му Катрин изигра майката на Томи Де Вито. Чарлз Скорсезе, бащата на режисьора, изигра мафиота Вини, когото зрителят вижда в два епизода: затворник в затвора, който слага твърде много лук в доматения си сос, и един от мафиотите (с бастун в ръце), който довежда Томи да бъде екзекутиран под прикритието на „посвещаване в „мафията“.
• Рей Лиота отказа ролята на Харви Дент в „Батман“ (1989), за да участва в този филм.
• В документалния филм „The Real Goodfellas“ (2006) истинският Хенри Хил твърди, че по време на снимките Робърт де Ниро му се обаждал седем или осем пъти на ден, за да изясни подробности за характера и поведението на истинския Джими Бърк (във филма Джими Конуей).
• Създателите на филма бяха много загрижени за филма поради големия брой сцени на насилие и нецензурен език в него. По време на тестовите прожекции филмът получи най-лошия предварителен отговор в историята на студиото, като четиридесет членове на публиката напуснаха в рамките на първите десет минути на една прожекция. По-късно Мартин Скорсезе каза, че „цифрите са толкова ниски, че е смешно“. Въпреки това филмът беше пуснат по кината без никакви промени.
• През 2014 г. обирът на Lufthansa, споменат във филма, е разкрит и повечето от оцелелите бандити са арестувани.
• Три дни преди началото на снимките актьорът Пол Сорвино иска да откаже ролята на Поли Сисеро и дори се обажда на агента си, за да го помоли да договори отказа с Мартин Скорсезе. Агентът на Сорвино помоли актьора да помисли един ден, преди да вземе окончателно решение. След като репетира пред огледалото, Сорвино най-накрая открива онзи „леден поглед на мафиот, който е свикнал да решава проблемите на живота и смъртта на околните“ и участва в снимките.
• Когато Мартин Скорсезе за първи път прочете книгата на Никълъс Пиледжи „Умникът“, той веднага се вдъхнови да направи гангстерски филм и веднага се обади на автора и каза: „Цял живот съм чакал тази книга“, на което Пиледжи отговори , „И цял живот съм чакал това телефонно обаждане „твоят живот“.
• Актьорът Тони Дароу, който играеше собственика на ресторанта, работеше в истинския Bamboo Lounge, където се мотаеха истинският Хенри Хил и неговите приятели гангстери.
• Според Рей Лиота, Робърт де Ниро и Тина Синатра веднъж са поставили фалшива отрязана конска глава в неговия трейлър като вид „инициация“ за филм за мафията.
• Във филма Хенри Хил казва на публиката, че той и Джими никога не биха могли да бъдат членове на мафиотското семейство, защото не са били чистокръвни италианци. Това правило действително съществуваше, но беше променено през 2000 г. от „Комисията“ (шефовете на петте престъпни „семейства“ на Ню Йорк). Сега престъпник може да стане член на „семейството“, при условие че баща му е от италиански произход и фамилното му име е италианско. Изненадващо, дори при новите условия на „приемане в мафията“, Хенри и Джими пак нямаше да работят, тъй като бащата на Хенри във филма беше ирландец, а „Конуей“, фамилното име на Джими, не е италианско.
• Във филма Хенри и Томи са показани като много близки приятели, които прекарват много време заедно. В реалния живот най-добрият приятел на Хенри беше Поли младши, синът на Пол Сисеро (в реалния живот – Пол Варио).
• Актрисата Лорейн Брако поиска да се използват истинските бижута, които героинята й Карън имаше. Дизайнерът на филма нае скъпи златни и скъпоценни камъни бижута, така че въоръжените охранители от бижутерския магазин винаги присъстваха на снимачната площадка по време на снимките, използвайки тези бижута.
• Името „Томи Де Вито“ не е избрано случайно от Джо Пеши: близкият приятел на Пеши, водещият китарист на групата „The Four Seasons“, носи точно същото име.
• През 2000 г. Библиотеката на Конгреса на Съединените щати избра филма за включване в Националния филмов регистър заради неговото „културно, историческо и естетическо значение“.
• Двете реални дъщери на Лорейн Брако играят Джуди Хил, дъщерята на Хенри на различна възраст. Марго Герард играе Джуди на 10-годишна възраст, а Стела Кайтел, дъщерята на Харви Кайтел, играе Джуди на 5-годишна възраст.
• Къщата, в която Томи Де Вито беше „убит“, се намира на 80-та улица и Шор Роуд в квартал Бей Ридж в Бруклин, Ню Йорк. Интериорът на къщата е пресъздаден на студио, тъй като сцени, заснети на място, са отхвърлени от режисьора.
• Според една упорита легенда, истинският гангстер Джими Бърк бил толкова доволен, че Робърт де Ниро го играе, че му се обадил от затвора, за да изрази възхищението си. И Никълъс Пиледжи, и самият Де Ниро отричат този факт, но признават, че по време на снимките наблизо е имало хора, които са познавали добре всички главни герои. Тези „неназовани“ хора (най-вероятно истински гангстери или мафиози) бяха поканени на снимките от самия Мартин Скорсезе, за да може във всеки един момент да получи „квалифицирани“ съвети за живота на престъпната общност.
• В реалния живот показанията на Хенри Хил срещу някои от най-влиятелните членове на мафиотското семейство Лукезе доведоха до повече от петдесет ареста.
• Актьорът Кристофър Сероун, който изигра младия Хенри, носеше сини контактни лещи, които съответстваха на сините очи на Рей Лиота. Очите на Сероун всъщност са кафяви.
• Действието на филма се развива от 1955 до 1980 г.
• Филмът съдържа четиридесет и три песни, което е еквивалентно на около четири пълнометражни музикални албума.
• Легендата гласи: „Никога не предавай приятелите си и дръж устата си зад зъбите“ е част от тайното обещание на мафията, което членовете на престъпната организация рецитират в началото на срещите си.
• Телефонният номер на компанията за перуки на Морис Кеслър е 555-4247.
• Филмът е включен в „1001 филма, които трябва да видите, преди да умрете“, редактиран от Стивън Шнайдер.
• Дългият кадър в нощния клуб „Copacabana“ се появи поради практически проблем: създателите на филма не можаха да получат разрешение да снимат през главния вход, което ги принуди да снимат през задния вход. Скорсезе избра да заснеме сцената в един непрекъснат кадър, за да символизира, че целият живот на Хенри е пред него, коментирайки: „Това е неговото съблазняване на Карън, а също и начинът на живот, който го съблазнява.“ Самата сцена беше заснета осем пъти, не поради грешки на оператора, а защото комикът Хени Йънгман непрекъснато бъркаше репликите си.
• За да осигури рейтинг „R“ от MPAA, Мартин Скорсезе трябваше да премахне от филма 10 „кървави“ сцени, съдържащи убийство или насилие.
• „Добри момчета“ беше най-скъпият филм на Скорсезе до момента.
• По време на снимките на сцените, в които телата на убитите съучастници на Джими са открити в кола, контейнер за боклук и камион за месо, Скорсезе решава да „Layla“ Derek and the Dominos да свирят силно на снимачната площадка.
• По пътя към и от снимачната площадка, Лиота слуша аудиозаписи на ФБР на Хил, за да се упражнява да говори като неговия двойник в реалния живот.
• Скорсезе първоначално е озаглавил филма „Умникът“, но той и Пиледжи по-късно решават да променят заглавието на своя филм на „Добри момчета“, тъй като два други проекта, филмът на Браян де Палма от 1986 г. „Умни момчета“ и телевизионният сериал „Умни момчета“ от 1987–90 г. – използват подобни имена.
• Чък Лоу, който играе Морис Кеслър, всъщност не е актьор, а бизнесмен с недвижими имоти. Лоу беше дълги години брокер на недвижими имоти на Де Ниро.
• Актьорите се запознаха с истинския Хенри Хил само няколко седмици преди премиерата на филма. Мартин Скорсезе не иска Рей Лиота да има какъвто и да е контакт с истинския Хенри Хил преди снимките и не иска Хил да влияе на Лиота по какъвто и да е начин.
• В коментара на филма Хенри Хил каза, че все още сънува кошмари как той, Томи и Джими убиват Били Батс.
• Рей Лиота описа как е протекло заснемането на неговия разказ от първо лице: актьорът е бил в една стая и просто е рецитирал текста на друг човек.
• Когато на Робърт де Ниро е предложена роля във филма, Скорсезе му дава избор между две роли: или Джими Конуей, или Томи Де Вито, и Де Ниро избира Конуей.
• Първоначално Мартин Скорсезе планира да направи този филм преди „Последното изкушение на Христос“ (1988). Но когато филмът Христос беше финансиран, Скорсезе забави снимките на „Добри момчета“ с една година.
• Бившият прокурор Едуард Макдоналд се появява във филма като себе си, пресъздавайки разговор, който е имал с Хенри и Карън Хил за поставянето на двойката в „Програмата за защита на свидетели“.

• „Добри момчета“ в Internet Movie Database (Проверено на 28 юли 2016)
• „Добри момчета“ в Allmovie (Проверено на 28 юли 2016)
• „Добри момчета“ в Rotten Tomatoes