Доротей Охридски – Уикипедия

Доротей е православен духовник, охридски архиепископ до 1466 година.

Подписът му на гръцки език в края на един пентикостар (Охрид, Народен музей, ръкопис 45) датира от 31 януари 1465 г. и гласи: „Доротей, по Божия милост архиепископ на Първа Юстиниана и на цяла България“.^[1] Известна е и еднa летописна бележка на книжовника Димитър, комуто Доротей поръчал да препише в Кратово сръбски Номоканон (наръчник по църковно право) за нуждите на „великата църква на Първа Юстиниана" (дотогава тя имала само гръцки такъв).^[2] Димитър разказва, че през 1466 г. по причина на „междуособна крамола" Мехмед II преселил „българския архиепископ господин Доротей" в Константинопол заедно с „много от охридските боляри и от църковния клир" и го заместил с гърка Марк Ксилокарав. Възможно е Доротей и споменатият в житието на патриарх Нифонт II Захарий Охридски да са едно и също лице.

Едно писмо от молдовския княз Стефан Велики до Доротей, „архиепископ на Първа Юстиниана, владика на всички българи и сърби и дакийски земи" и отговорът на Доротей, „по Божия милост архиепископ на Първа Юстиниана и на всички българи, сърби, северни страни и прочие" до княза носят дата 1466 г., но по всяка вероятност са съставени през XVI в., по времето на архиепископ Прохор.^[3]

• Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 183-184.
• Иван Снегаров, Георги Кастриота-Скендербег (1405–1468) и отношението на Дебър и Охрид към освободителната му борба. – Исторически преглед, 1968, кн. 2, 60-65
• Парпулов, Г. Охридският архиепископ Доротей (PLP 5905). – Bulgaria Mediaevalis 11 (2020), 281 - 290

• електронно факсимиле на приписката на Димитър Кратовски и на кореспонденцията между Стефан Велики и архиепископ Доротей

Портал „Македония“