Досократици – Уикипедия

Предсократици (нем.:Vorsokratiker; фр. présocratiques)^[1] е историко-философски термин, назоваващ дервногръцките философи активни преди и до времето на Сократ(470 – 399 пр.н.е.) Тъй като филосфските идеи и школи, които тръгват от тях, в много случаи се проследяват и по-късно, „предсократическа философия“ се счита за неудачен термин. Названието „предсократици“ става общоупотребимо след 1903 г., когато Херман Дилс публикува за първи път книгата Фрагментите на Предсократиците^[2]. На немски език терминът се среща още в края на 18в.^[3], а след средата на 19 в. се употребява и на английски език.^[4]

Списъкът с имена в книгата на Дилс и Кранц стига до 88-а позиция; но са известни и други. Популярни са:

• Талес, Анаксимандър, Анаксимен – философи-натуралисти от Милетската школа
• Хераклит
• Питагор от Самос, основател на Питагорейската школа, към която принадлежат:
• Тимей от Локри
• Ксенофан
• Парменид
• Емпедокъл и Анаксагор
• Диоген Аполонийски
• Протагор и софисти.

Често пъти е доста трудно да се дефинира точно мисълта на предсократиците, както и да реконструираме аргументациите, които те използват, за да обяснят своите теории. Това, което ни остава от техните писания са цитатите на философите и античните историци, както и някой и друг запазен фрагмент.

Като цяло предсократиците отхвърлят традиционните митологични интерпретации на явленията в полза на по-рационални обяснения, свързани с изучаването на природата, заради което те често били заклеймявани от религията като езотерици. Те по-специално са си задавали въпроси свързани „със същността на нещата“:

• Какъв е произходът на нещата?
• Какъв е основният елемент на всички неща?
• Как може да се обясни многообразието, което съществува в природата?
• Каква е връзката между единството и многообразието, или между това да бъдеш и да станеш?
• Как може да се определи природата математически?

Въпреки че късните философи отхвърлили много от отговорите дадени от ранните гръцки философи, философията никога не е преставала да размишлява над въпросите, които те са постигнали. Освен това космологията, предложена от тях в по-късното развитие в областта на науката.

Западната философия започва в Древна Гърция през 6 век пр.н.е. Повечето предсократици били от източните и западните краища на Гърция. Техните усилия били насочени към разследването на крайната основа и същественият характер на външния свят. Те търсели материалния принцип на нещата, както и метода на техния произход и изчезване. Като първите философи, те изтъкват рационалното единство на нещата и отхвърлят митологичните обяснения за света. Само фрагменти от оригиналните съчинения на предсократиците оцеляват. Познанията, които имаме от тях получаваме от късните философи-Аристотел, Плутарх, Диоген Лаерций, Симплициус, както и някои ранни теолози – Климент от Александрия и Иполит от Рим.

Първите предсократици били философите от Милет на западния бряг на Мала Азия. Талес (624 – 546 г. пр.н.е.) е бащата на гръцката философия; той заявил, че водата трябва да е основата на нещата. След него идва Анаксимандър (610 – 546 г. пр.н.е.) първият писател на философията. Той приема, първия принцип като неопределен, неограничено вещество без качества, от които основните противоположности топло и студено, влажно и сухо, стават разграничавани.

Практическата страна на философията е въведена от Питагор от Самос (582 – 496 г. пр.н.е.). Отнасяйки се към света както към съвършена хармония, Питагор има за цел да накара човечеството по същия начин да водят хармоничен живот. Неговото учение било прието и продължено от много последователи на питагорейците, които се събирали в неговите училища в южната част на Италия, в град Кротон.

Хераклит от Ефес постулира, че всички неща в природата са в състояние на постоянен поток, свързан с логическата структура или модел, който той нарича Логос. За Хераклит, огънят, един от четирите класически елементи, мотивира и подкрепя този вечен модел. От огъня всичко е произлязло и го връща обратно в период на непрекъснат процес.

Софистите са по-скоро специалисти в реториката, отколкото собствено философи. Те процъфтяват в резултат на нуждите от образование по онова време. Видни софисти са

• Протагор (490 – 420 г. пр.н.е.) от Абдера в Тракия,
• Горгий (487 – 376 г. пр.н.е.) от Леонтини в Сицилия,
• Хипас (485 – 415 г. пр.н.е.) от Елис в Пелопонес, и
• Продик (465 – 390 г. пр.н.е.) от Цикладския остров Кос.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pre-Socratic_philosophy в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​