Драган Тъпков – Уикипедия
Драган Тъпков | |
български просветен деец и художник | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Гръко-френски колеж „Дьо ла Сал“ |
Семейство | |
Баща | Димитър Тъпков |
Деца | Димитър Тъпков |
Драган Тъпков в Общомедия |
Драган Димитров Тъпков (изписване до 1945 година: Драганъ Димитровъ Тѫпковъ или Тъпковъ) е български просветен деец и художник от Македония.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Тъпков е роден на 5 януари 1883 година в град Прилеп, тогава в Османската империя в семейството на българския просветен деец, униат от Енидже Вардар, Димитър Константинов Тъпков. Брат е на просветния деец Кирил Тъпков. Получава първоначалното си образование в лазаристкото училище в Солун. След това завършва Френския католически колеж „Свети Жан Батист дьо Ла Сал“ отново в Солун.[1] В учебната 1901 – 1902 година работи като учител в Сярското българско педагогическо училище.[2]
След това заминава за Италия, където в 1904 година[3] завършва архитектура в Кралския институт за изящни изкуства в Неапол и след това в 1905 година, завършва живопис в Рим. След завършването си преподава една година в Третокласното българско мъжко училище и в българската класическа гимназия в Битоля. Жени се в 1906 година, а от следващата 1907 година започва работа като учител в Скопското българско педагогическо училище.[1] От 1908 година преподава рисуване в Солунската българска девическа гимназия.[1][4] На този пост го заварва Балканската война в 1912 година и гръцката окупация.[1]
При погрома над българщината в Солун по време на Междусъюзническата война Драган Тъпков успява да се укрие в подземието на католическия колеж заедно с брат си Кирил, който също е в Солун по това време. И двамата успяват да се спасят и да избягат през Италия с помощта на директора на училището. След бягството си двамата братя се местят в София.[1][5][6]
Драган Тъпков започва работа като учител в гимназията „Константин Фотинов“ в Самоков, където го заварва избухването на Първата световна война. Мобилизиран е и по време на войната е преден етапен комендант, а след това е прехвърлен в щаба на българската армия в района Ксанти – Окчилар. След войната Драган Тъпков става директор на Цариградската българска търговска гимназия. По-късно напуска Цариград и работи във фирми, занимаващи се с тютюн.[1]
Драган Тъпков умира на 31 януари 1951 година в София.[1]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Драган Тъпков е известен с богатото си творчество – автор е на много картини, които рисува в Битоля, Скопие, Цариград, Дедеагач, Самоков, но главно в Солун. Картините на Тъпков след двете войни са продадени на частни колекционери, чужденци, които по-късно изнасят творбите му. Негова картина, заемаща близо половин стена, е изложена във Велешката митрополия, но след като Велес попада в Сърбия в 1913 година, съдбата на картината е неизвестна. Сред разпространените теми в картините му са сюжети от Света гора, Велес, Алхамбра в Испания и други.[1]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]Михаил Тъпков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Константин Тъпков (? – 1894) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Димитър Тъпков (1842 – 1899) | Василка Мирчева (1865 – 1950) | Георги Тъпков Кощиев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Кирил Тъпков (1885 – 1941) | Донка Бошнакова (1893 – 1983) | Драган Тъпков (1883 – 1951) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Йордан Заимов (1921 – 1987) | Василка Тъпкова (1924 – 2018) | Димитър Тъпков (1929 – 2011) | Елена Кутева (1943) | Димитър Тъпков (1907 – 1974) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Велислав Заимов (1951) | Рая Заимова (1957) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и Личности. Тъпков, Драган Димитриев // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 8 декември 2017.
- ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 121.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 155.
- ↑ Личности. Тъпков, Кирил Димитриев // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 8 декември 2017.
- ↑ Проф. Василка Тъпкова-Заимов. Биография с коментар // Николай Гочев. Посетен на 8 декември 2017.