Драгижево – Уикипедия

Драгижево
Драгижево 43.068219, 25.740833 Драгижево
Общи данни
Население	844 души[1] (15 март 2024 г.) 50,2 души/km²
Землище	16,823 km²
Надм. височина	210 m
Пощ. код	5145
Тел. код	0619
МПС код	ВТ
ЕКАТТЕ	23217
Администрация
Държава	България
Област	Велико Търново
Община    – кмет	Лясковец Васил Христов (ЗС „Александър Стамболийски“; 2023)
Кметство    – кмет	Драгижево Цоньо Трънков (ГЕРБ, ДСБ, ПБСД)
Драгижево в Общомедия

Драгижево е село в Северна България. То се намира в община Лясковец, област Велико Търново.

Село във Великотърновска област, община Лясковец, разположено на 4 km югоизточно от Лясковец и на 11 km югоизточно от Велико Търново.

Климатът е умерено-континентален, със студена зима и топло лято.

Селото е разделено на няколко махали:Чаршията, Джуровец, Шарковец, Фъшковец, Къдревец, Чучуга, Трифона ръта, Тържището и Долна махала.

В селото съществуват местности със следните имена:Градисце, Купен дял, Дунди баир, Остра могила, Голямата кория.

Село Драгижево е образувано, след като махалите, които са се намирали в днешното землище:Батлей, Джуровец, Шарковец, Фъшковец се обединяват в едно населено място.

До средата на XVII век, край селото е съществувало и село Купин дял. Мухтар Стоян Съби е кмет на селото от 1782 до 1790. Поп Георги е свещеник в Църквата от 1809. В селото се изгражда Балтей чешма. Известен хайдутин и покровител на селото е Чисти Хрелю.

Атанас Арнаутина, от Македония, е преподавател в Първото килийно училище в селото, открито през 1829 година. Свещеник Стефан Киров, е председател на основания в селото Революционен комитет. Градинарско дружество „Свети Трифон“ е основано в Драгижево през 1882 година. В него са членували 330 градинара.

В селото започват да се строят и възрожденски къщи, макар и да не са много на брой.

През 1894 година в селото е основано Народно читалище „Развитие“. Кредитна кооперация „Пчела“ за взаимопомощ на драгижевчани, е основана през 1907 година. През 1949 година кооперацията е преструктурирана и именована Трудово-производителна кооперация „Единство“.

Численост на населението според преброяванията през годините:^[2][3]

Година на преброяване Численост 1934 2034 1946 1946 1956 1622 1965 1452 1975 1387 1985 1087 1992 951 2001 851 2011 831 2021 818

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[4]

В землището на село Драгижево се намира античната и османска крепост „Градище“.^[5]

На 2 декември 1903 г. е свиквано общо събрание, на което се избира ново настоятелство. За председател е избран Иван Димов. Изнасят се сказки и представления. От 1929 председател е Димитър Георгиев. Изнасят се редица представления „Вода от планината“, „Зет като мед“, „Фалшива кооперация“. Културните прояви – утра и вечеринки до 1929 се изнасят преди всичко в старото училище или в частните салони на Стефан Кумпелов и Марин Бешев.^[6] Учреден е фонд „Книги за дарение“ и за дарители, внесли от 5000 лв. до 10 000 лв. ставали почетни членове на читалището. Сградата на Читалището започва да се строи през 1952 и е построена през 1954.

В Драгижево през 1888 година е основана Народна смесена прогимназия „Кирил и Методий“.

Първи директор на училището е Атанас Дачов от 1890 година.

Православния храм „Св. Константин и Елена“ е построен и осветен през 1837 г. Преди него не е известно колко църкви са били построени в селото, но са намерени останки само от една църква, при строежа на Храма „Св. Константин и Елена“. Към селата Драгижево и Купин дял са съществували две енории с двама свещеници. Мария и Йорга Грънчарови дарили своето дворно място за строежа на Църквата. Цоньо Недялков и Панайот Башев също са дарители за храма.

• Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Ленин“

Съборът на селото се провежда на 24 май всяка година.

• Игнажден – на този празник обикновено не се излиза от дома и се сяда на богата трапеза
• Васильовден – наричан още Сурваки, в миналото е бил празнуван и два дни
• Бабинден – Ден на родилната помощ. На бабите, които са бабували са им носели дарове
• Трифон-Зарезан
• Младенци – по стар обичаи се чисти зялата къща и двор, изгаря се боклука и момите се учат да шият
• Спасов ден – ходене по роса
• Кръстовден – на тоя ден обикновено е започвала сеитбата

• Макарий Неврокопски (1876 – 1934), български духовник и неврокопски митрополит
• Пейо Бешев (1885 – 1926), български медик и политик, деец на БРСДП (т.с.) и БКП
• Стоян Иванов (1901 – 1963), български медик, дългогодишен лекар в Петрич
• Теодосий Деволски (1934 – 2017), деволски епископ на Българската православна църква
• Цоньо Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака^[7]

• Драгижево – Любен Лалев

Портал „География“          Портал „България“