Дук – Уикипедия

Част от серията статии за
Древен Рим
Периоди
Седемте царе на Рим (753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.) Римска република (508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.) Римска империя (27 пр.н.е. – 476/1453) Принципат (Западна империя) Доминат (Източна империя)
Обикновени магистратури
Консул Претор Квестор Промагистрат Едил Трибун Цензор Управител на Рим
Извънредни магистратури
Диктатор Началник на конница Триумвират Децемвири
Мандатни длъжности
Понтифекс Легат Dux Officium Префект Викариус Vigintisexviri Ликтор Магистър Милитум Император Принцепс Август Цезар Тетрархия
Институции, римско право
Сенат Cursus honorum Римско събрание Колегии Римско право Римско гражданство Imperium

Дук (на латински: Dux, множествено число: duces) е римска военна титла означаваща „главнокомандващ“, „генерал“, която е възприета по-късно в редица европейски страни и с течение на времето е започнала да се използва и в мирни времена като благородническа титла (виж: дуче, дож, херцог).

Етимологията на латински идва от глагола ducere, т.е. в смисъл на водач, лидер, който да води, да поведе, да заповядва на войската. Римляните възлагат на тези командири отбраната на определена територия и я дават и на чужденци. В своите Записки за Галската война Цезар използва термина само по отношение на келтски генерали, като единственото изключение е римски генерал без официален военен чин.^[1]

Нахлуващите варварски племена възприемат титлата и започват да я използват за владетелите, отговорни за големи територии, например в днешна Франция и Германия. Монарсите от династията на Каролингите продължават да ги назначават с тази задача, но техните по-слаби наследници са принудени постепенно да ги освобождават от контрола на короната и те придобиват самостоятелност в територията, която им е отредена^[2].

Тази статия, свързана с Древен Рим, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.