Дупница (община) – Уикипедия

Дупница (община) 42.155, 23.071
Знаме        Герб
Общи данни
Област	Област Кюстендил
Площ	329.06 km²
Население	48 218 души
Адм. център	Дупница
Брой селища	17
Сайт	www.dupnitsa.bg
Управление
Кмет	Първан Дангов (БСП – Обединена левица; 6 ноември 2023)
Общ. съвет	29 съветници ГЕРБ (5) БСП (4) Бъдеще за Родината (3) Народен съюз (1) СДС (2) Коалиция ПП-ДБ (2) РЗС (1) Възраждане (1) ДПС (2) Глас народен (3) Партия на зелените (2) КОД (3)
Дупница (община) в Общомедия

Община Дупница се намира в Югозападна България, област Кюстендил.

Общината е разположена в североизточната част на област Кюстендил. С площта си от 329,059 km² заема 4-то място сред 9-те общините на областта, което съставлява 10,78% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на изток – община Сапарева баня;
• на югоизток – община Самоков, Софийска област;
• на юг – община Рила;
• на югозапад – община Бобошево;
• на запад – община Бобов дол;
• на север – община Радомир, област Перник.

Релефът на община Дупница е твърде разнообразен – от равнинен, през ниско- и средно планински до високо планински.

Северната, североизточна и централна част на общината се заема от обширната и равна, леко наклонена на югозапад Горна Дупнишка котловина, а в най-южната част се простира северната част на Долната Дупнишка котловина, т.нар. Бобошевско поле. Тук в коритото на река Джерман, югозападно от село Джерман се намира най-ниската точка на общината – 420 m н.в.

От всички страни Горната Дупнишка котловина е оградена от високи и ниски планински масиви. На югоизток от нея в пределите на община Дупница попада най-северозападната част от Северозападния Рилски дял с дълбоко врязаната в него река Дупнишка Бистрица. Най-високата точка на общината връх Дамга (2670 m) се издига в най-югоизточната ѝ част, на границата с община Самоков, в изворната област на реката.

На североизток от котловината, в пределите на общината, се простират част от югозападните склонове на планината Верила с максимална височина връх Буката (1186 m). За западна ограда на Горната Дупнишка котловина служат Гологлавските височини (източната част на Конявска планина) с връх Гола глава (1028 m), разположен северозападно от село Кременик. И накрая, в югозападния ъгъл на община Дупница, западно от Долната Дупнишка котловина се заема от крайните североизточни части на Поглед планина (също дял от Конявска планина) с връх Марчов рид (860 m), на югозапад от село Палатово.

Основна водна артерия на община Дупница е река Джерман (ляв приток на Струма). Реката води началото си от Седемте Рилски езера. Тя навлиза в пределите на общината южно от село Крайници и тече на запад-югозапад по югоизточната периферия на Горната Дупнишка котловина. След град Дупница завива на юг, навлиза в Долната Дупнишка котловина и напуска пределите на общината, югозападно от село Джерман. Нейни основни притоци са Отовица и Дупнишка Бистрица (леви) и Джубрена (с големия си десен приток Тополница) и Разметаница (десни). Първите три реки водят началото си от Северозападния дял на Рила, а последните две – от Верила и Конявска планина.

В северната част на общината, във водосборния басейн на река Тополница, е изграден големият язовир „Дяково“, като водите му се използват предимно за напояване на земеделските земи в Горната Дупнишка котловина.

Климатът на община Дупница е умерено-континентален с известно средиземноморско влияние, което навлиза по долината на Струма и притокът ѝ река Джерман. Средната годишна температура е 10,6 °С. Най-топлият месец е юли, а най-студения – януари. Максималната температура е 39,8 °С, минималната -26,7 °С, а средната годишна – около 12 °С. Средното годишно количество на валежите е 656 mm с пролетен максимум – 181 mm и зимен минимум – 134 mm. Относителната влажност на въздуха е средно 69%. Преобладават източните и южните ветрове, със средна скорост 4,8 m/s, като 283 дни в годината са без вятър.

Разнообразният релеф, климат, растителност и скална подложка обуславят наличието на разнородна почвена покривка на територията на общината. Почвите, които имат значение за агротехнически и мелиоративни мероприятия, са алувиално-ливадни, канелени горски и кафяви горски.

Около 22% от територията на общината за заети от гори. Срещат се гори от мъждрян, примесени на места от габър и мезофитни тревни формации (ливади), смесени гори от мизийски бук, габър, липа и бял бор. Храстовите ценози са представени от обикновена шипка, глог, дрян, леска, смрадлика, ракита, калина и др., а тревистите – от бял равнец, пелин, зайча сянка, паричка, змийско мляко, очанка, ягода, еньовче, тинтява, здравец и други.

Фауната се характеризира с представители на видовете влечуги, птици, земноводни и бозайници, характерни за умерено-континенталния климатичен пояс.

На територията на община Дупница попада част от Национален парк „Рила“. Най-близко разположеният резерват до град Дупница е „Скакавица“ (в землището на гр. Сапарева баня), отличаващ се с вековен беломуров горски масив.

Етнически състав към 2011 г.

  Българи (88.53%)

  Турци (0.04%)

  Роми (5.43%)

  Не се самоопределят (0.27%)

  Неотговорили (5.5%)

  Други (0.23%)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.^[2]

Религиозен състав към 2011 г.

  Православни (74.29%)

  Католици (0.2%)

  Протестанти (1.29%)

  Мюсюлмани (0.05%)

  Нямат (2.49%)

  Не се самоопределят (5.48%)

  Неотговорили (16.1%)

  Други (0.1%)

Общината има 17 населени места с общо население 37 795 жители към 7 септември 2021 г.^[3]

• през 1895 г. – с. Герен е заличено поради изселване без административен акт;
• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Гьол чифлик на с. Блатино;
• през периода 1934 – 1946 г. – с. Ново село е заличено поради изселване без административен акт;
• Указ № 650/обн. 22.07.1949 г. – преименува гр. Дупница на гр. Марек;
• Указ № 567/обн. 31.10.1950 г. – преименува с. Кърнол на с. Делян;
• Указ № 611/обн. 23.11.1950 г. – преименува гр. Марек на гр. Станке Димитров;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Червени брег на с. Червен брег;
• Указ № 1885/обн. 07.09.1974 г. – заличава с. Стари дол поради изселване;
• Указ № 7/обн. 14 януари 1992 г. – възстановява старото име на гр. Станке Димитров на гр. Дупница.

През територията на община Дупница преминават два участъка от Железопътната мрежа на България:

• участък от 28,4 km от трасето на жп линията София – Благоевград – Кулата;
• началният участък от 5 km от трасето на жп линията Дупница – Бобов дол.

През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 78,9 km:

• участък от 24,2 km от автомагистрала „Струма“ (от km 310,8 до km 335,0);
• участък от 26,9 km от Републикански път I-1 (от km 314,5 до km 341,4);
• участък от 22,9 km от Републикански път II-62 (от km 28,8 до km 51,7);
• началният участък от 0,7 km от Републикански път III-623 (от km 0 до km 0,7);
• началният участък от 4,2 km от Републикански път III-6204 (от km 0 до km 4,2).

• Лист от карта K-34-59. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-71. Мащаб: 1 : 100 000.

• Мичев, Николай, „Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004“, С. 2005 г.

• Официален сайт на община Дупница