Дъбрава (област Ловеч) – Уикипедия

Дъбрава
Партизанският паметник
Дъбрава 43.063308, 24.820037 Дъбрава
Общи данни
Население	25 души[1] (15 март 2024 г.) 3,88 души/km²
Землище	6,471 km²
Надм. височина	571 m
Пощ. код	5546
Тел. код	069246
МПС код	ОВ
ЕКАТТЕ	24373
Администрация
Държава	България
Област	Ловеч
Община    – кмет	Ловеч Страцимир Петков (ИТН, БВ; 2023)
Дъбрава в Общомедия

Дъбра̀ва е село в Северна България. Намира се в Община Ловеч, област Ловеч.

Село Дъбрава се намира в полупланинския район на Централна Стара планина. Отстои на 2 km северно от главен път София – Варна, на 18 km югоизточно от Ловеч и на 20 km западно от Севлиево. Разположено е в котловината на една от най-високите точки в Ловешка област. Състои се от четири пръснати по склоновете на котловината махали. Наблизо са селата Стефаново, Прелом, Казачево, Горно Павликене, Малиново и Българене.

Първите документирани сведения за това населено място са от османски данъчни регистри от 1866 г. (според друг през 1660 г.) на кааза Ловча, където се споменава селище под името Bivol-i Bala, от 1894 до 1941 г. името на селото е Горен (Горни) Бивол, а след 1941 г. - Дъбрава. По време на османското владичество селото, както и съседните села Долен Бивол (дн. Прелом) и Турски Острец (дн. Малиново) са населени предимно с турци (най-вероятно помохамеданчено население и преселници юруци), но по време на Освобождението на България от османско владичество, турското население поради страх от саморазправа се изселва, изоставя къщите си и тръгва заедно с отстъпващата турска войска. До 1890 г селото е вече напуснато напълно от турското си население. През 1881 г. някои от изоставените къщи дори стават източник на каменен и дървен материал за строеж на училището в съседното село Българене. От 1894-1895 г започват да се заселват българи от близките села и вече става с чисто етническо българско население.

В периода на създаване на партизанското движение в Ловешкия край населението на Дъбрава, заедно с това на Българене, Прелом, Стефаново, Казачево и Горно Павликени, взима активно участие в съпротивата. В землищата на тези села действа Източната (Българенска) чета на Народна бойна дружина „Чавдар“ с командир Христо Кърпачев. През пролетта на 1943 г. четата е разбита и практически престава да съществува. Убити са партизани, заловени са и много ятаци от тези села, инквизирани от полицията и осъдени на различни срокове затвор. По този начин е обезкървена антифашистката съпротива в района чак до края на 1944 г., но остават да действат другите чети в тогавашната Ловешка околия.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[2]

Създадено като турско село в миналото в момента е изцяло християнско. Религиозността не е била много на почит - както в миналото не е имало джамия, така и после в селото няма и църква, камбаната е окачена на старо дърво в бившият училищния двор. Преди 9 септември 1944 г. е съществувало училище, в което в една стая са учели учениците от всички отделения. Един от учителите е бил даскал Минко.

В центъра на селото има малък паметник на двамата загинали антифашисти от селото (ятак и партизанин), който след промените 1989 г. е занемарен и със свалена петолъчка. Непосредствено над него е старата сграда на училището, която от десетилетия се руши. През 2007 г. е продадена на търг.

Ловците от двете села Малиново и Дъбрава имат обща ловна дружинка, а в землищата на селата все още се срещат диви свине и сърни.

На около 5 км западно от селото в девствените гори между Дъбрава и Казачево се намират останките от партизанското скривалище на Българенската чета, а наблизо е малката чешмичка – лобното място на дъбравския партизанин Димитър Кочев, увековечено с малка паметна плоча.

На около 6 – 7 км южно от селото се намира архитектурният резерват Старо Стефаново, който е част от съседното село Стефаново, а на около 8 – 9 км източно от селото, в землището на село Прелом е язовир Крапец Архив на оригинала от 2016-10-27 в Wayback Machine., който е подходящ за риболов.

По време на османския период и след това е едно от най-бедните селища в района и животът на хората е много тежък. Поради бедната глинеста и неплодородна почва населението се е прехранвало предимно с животновъдство - овце, биволи, крави и кози и производните суровини от него. Водоснабдяването е било от двете чешми в селото.

По времето на социализма селото се развива – каптирани са извори и е направен водопровод до всички къщи, електроснабдява се и се асфалтират всички улички. Образува се ТКЗС. Развъждат се големи стада овце, кози и крави. Отглеждат се сливи, череши, вишни. Идват ученици-бригадири от ловешките училища, за да помагат на ТКЗС-то в прибирането на реколтата. Има смесен магазин, пощальон, кмет, редовна автобусна линия до Ловеч всяка сутрин и вечер, посещение на лекар в селото всяка седмица, отвреме на време дори и подвижно кино в салона на кметството. Всяка събота и неделя селото се оживява от прибиращите се работещи в Ловеч и Севлиево дъбравчани.

След 10 ноември 1989 г. селото тотално запада – ТКЗС-то е ликвидирано, сградите занемарени, водоснабдяването е затруднено, често има недостиг на вода, вече няма магазин и автобус. Старите жители постепенно измират, а млади не идват. От 278 жители и 54 домакинства остават към 20 възрастни хора.

• р-к Петко Димитров Йонков, (? – 24 юни 1913), 34-ти пехотен Троянски полк, убит при с. Модра стена, Пирот
• р-к Радко Колев Ранков, (? – 2.11.1912), 34-ти пехотен Троянски полк, убит при Чаталджа
• р-к Христо Георгиев Христов, (? – 16.10.1912), 34-ти пехотен Троянски полк, убит при Одрин

• Димитър Кочев Баев (Мишо), партизанин от източната чета на Народна бойна дружина „Чавдар“ с командир Христо Кърпачев.
• Вълко Петров Баев, ятак
• Гено Цонков, ятак
• Симеон Василев, шурей на партизанина Димитър Кочев, политзатворник (доживотен затвор)
• Никола Христов Василев, политзатворник (доживотен затвор)
• Тотка Петрова, ремсистка, ятачка
• Васил Стоянов, ятак
• Мария Христова Билярова - Върбанова (19 май 1924 – 2009), отговорничка на РМС от стопанското училище през 1941 г., политзатворник 1942-1944 г.
• Мария Цвяткова Кочева (2 април 1920 – ?), ятак
• Найда Цвяткова Иванова (17 юли 1922 – ?), ятак
• Неда Христова Недялкова (2 април 1914 – 5 декември 1977), ятак
• Тодора Петрова Иванова (16 ноември 1923 – 14 август 1983 г.), политзатворник

Петко Минков, Симеон Драгнев и Петър Тодоров, в състава на Трета съветска армия

• Васил Тодоров, състезател и треньор по свободна борба.

Ледник Дъбрава на Антарктическия полуостров е наименуван на селото.^[3][4]

• Бойният път на Партизански отряд „Христо Кърпачев“, Военно издателство, С., 1975
• Шипков Д., Балканът размирно запя, Военно издателство, С., 1978
• Байчев Б., Селото, градът и езикът в Ловешкия край", УИ „Свети Климент Охридски“, С., 1996
• С българско име през вековете, С., 1979