Държавна агенция „Разузнаване“ – Уикипедия

Държавна агенция „Разузнаване“ е служба за сигурност, отговаряща за външнополитическото и икономическото разузнаване на Република България. Тя придобива, обработва, анализира и предоставя на държавното ръководство разузнавателна информация, оценки, анализи и прогнози, свързани с националната сигурност, интересите и приоритетите на страната. Агенцията е наследник на бившите Първо главно управление (ПГУ) на Комитета за държавна сигурност и Националната разузнавателна служба.^[2]

 Основна статия: Първо главно управление

В исторически план външнополитическо разузнаване съществува в България още от 1925 г., когато със Закона за администрацията и полицията в Дирекция на полицията в Отдел „Държавна сигурност“ се обособява външнополитическа служба с основно задължение да осъществява разузнавателна дейност, която е първият опит за създаване на цивилно разузнаване в Царство България.  

От 1925 до 1990 г. външнополитическото разузнаване съществува като: част от Дирекция на полицията (1925 – 1944 г.); част от Министерството на вътрешните работи (1944 – 1990 г.). В този период структурите преминават редица законови промени – през 1934 г., 1937 г., в началото на 1944 г. и най-мащабната – през 1947 г., когато „Държавна сигурност“ е организирана по съветски образец.^[3]

На 05.02.1990 г. с Указ на председателя на Държавния съвет на Република България се създава Националната разузнавателна служба, като по отношение на правомощията на нейния ръководител и статуса на служителите ѝ се прилагат законите за отбраната и въоръжените сили. 

От 1.11.2015 г. НРС е девоенизирана и трансформирана в Държавна агенция „Разузнаване“ със Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, приет от XLIII народно събрание на 01.10.2015 г., обнародван в брой 79 на Държавен вестник от 13.10.2015 г., и в сила от 01.11.2015 г.^[4]

Този нормативен акт е първата законова рамка на цивилното разузнаване в българската правна история. Законът регламентира ясно отношенията на Агенцията с висшите органи на държавната власт и създава основа за хармонизиране на дейността ѝ с другите органи и администрации от системата за защита на националната сигурност. Законът урежда устройството, дейностите и функционирането на Агенцията и статуса на нейните служители. Разписани са основните функции и дейности, както и организацията, способите и средствата за изпълнението им.

Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) е служба за сигурност, която придобива, обработва, анализира и предоставя на държавното ръководство разузнавателна информация, оценки, анализи и прогнози, свързани с националната сигурност, интересите и приоритетите на Република България. ДАР е част от разузнавателната общност, определена в Стратегията за национална сигурност като система от държавни органи, които осъществяват информационна и аналитична дейност за оценка на рисковете и заплахите за националната сигурност и които планират и осъществяват противодействие срещу тях.

Агенцията участва и в дейността на разузнавателните общности на организацията на Европейския съюз (ЕС) и на Северноатлантическия договор (НАТО).

ДАР работи във взаимодействие с другите държавни органи и структури от системата за защита на националната сигурност, които осъществяват дипломатическа, отбранителна, разузнавателна, контраразузнавателна, оперативно-издирвателна, правоохранителна и охранителна дейност.

Мисията на ДАР е да защитава националната сигурност и интересите на Република България и да подпомага държавното ръководство в реализирането на националните приоритети, като осигурява актуална и достоверна разузнавателна информация и анализи в областта на националната сигурност, външната политика, икономиката и защитата на конституционно установения ред.

За целта ДАР осъществява разузнавателни операции и придобива, съхранява, обработва, обобщава, анализира и предоставя разузнавателна информация.

Разузнавателната информация представлява придобита от Агенцията информация за чужди страни, организации и лица или за свързани с тях български организации и лица, която е от значение за националната сигурност на Република България.

На базата на разузнавателните данни се изготвят различни информационни материали – информации, доклади, анализи, брифинги, които се предоставят на държавното ръководство.

ДАР предоставя разузнавателна информация на председателя на Народното събрание, президента на републиката, министър-председателя и министрите, както и на други държавни органи в съответствие с техните компетенции.

ДАР е непосредствено подчинена на Министерския съвет, като изпълнява задачи, възлагани от министър-председателя и от президента на страната, съгласувано с министър-председателя.

Функциите на ДАР са:^[5]

• защита на националната сигурност и интересите на Република България, свързани с националната сигурност;
• информационно-аналитично осигуряване за предотвратяване, разкриване и противодействие на вреди в областта на националната сигурност, външната политика, икономиката и защитата на конституционно установения ред;
• осъществяване на съдействие на държавното ръководство за реализиране приоритетите на Република България в областта на националната сигурност, външната политика, икономиката и защитата на конституционно установения ред.

При осъществяването на своите функции Агенцията поддържа информационен обмен и взаимодействие с други държавни органи, както и сътрудничество със сродни чуждестранни органи и служби.

Дейността на ДАР се осъществява въз основа на следните основни принципи:

• спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;
• зачитане и гарантиране на правата на човека и основните свободи;
• защита на информацията и на източниците за придобиването ѝ;
• обективност и безпристрастност;
• сътрудничество с гражданите;
• политически неутралитет;
• съчетаване на тайни и явни форми и способи на работа.

• Придобиване на източници на актуална разузнавателна информация по основните направления на дейност, привличане към сътрудничество на лица;
• Разработване и използване на собствена специална техника и системи за осигуряване на оперативната дейност и за комуникация, използване на разузнавателни средства и способи извън и на територията на Република България, при стриктно спазване на реда, определен със Закона за специалните разузнавателни средства;
• Оценка и анализ на придобитите със специфични методи и средства данни, както и на данни от явни източници;
• Обмен на данни и анализи по линия на сътрудничеството с партньорски служби и в рамките на разузнавателните общности на ЕС и НАТО;
• Изготвяне на информационни и аналитични материали за държавното ръководство и останалите потребители на информация на ДАР;
• Подбор на кандидати за служители и проучване с цел установяване на надеждността им за работа с класифицирана информация;
• Обезпечаване на сигурността на задгранични дипломатически представителства на Република България – охрана и физическа сигурност; техническа защита; сигурност на служителите; сигурност на информацията и мерки за предотвратяване на нерегламентиран достъп до класифицираната информация;
• Поддържане на самостоятелен оперативен архив, автоматизирана информационна система и собствени криптографски ключове, средства и системи за защита на информацията;
• Защита от нерегламентиран достъп до класифицираната информация, събирана, обработвана и съхранявана от Агенцията, и защита на служебната кореспонденция;
• Закрила на служителите и охрана на обектите на Агенцията;
• Координация и взаимодействие на изпълнението на поставените задачи с другите институции от системата за национална сигурност и информационен обмен.

Тероризъм и други асиметрични заплахи

• Съвременните рискове и заплахи за сигурността и интересите на страната ни се отличават със своята динамика, непредвидимост и асиметричен характер. Те налагат необходимостта от интензивно сътрудничество между структурите от системата за защита на националната сигурност и всеобхватен подход за неутрализирането им. По линия на тероризма и асиметричните заплахи ДАР придобива и анализира информация, отнасяща се основно до противодействието на тероризма, екстремизма, организираната престъпност, нелегалния трафик на хора, наркотици и др.

Външнополитическа и икономическа сигурност

• Сред приоритетните направления на дейност на ДАР е осигуряването на актуална и достоверна информация, която е от съществено значение за реализирането на българската външна политика и политика за сигурност, за защитата на сигурността и интересите на Република България в областта на икономиката и енергетиката, както и за изпълнението на задълженията на страната във връзка с членството ѝ в различни международни организации.

Сътрудничество със сродни служби от страните – членки на ЕС, НАТО и други държави

• Транснационалният характер на рисковете и заплахите за сигурността извежда на преден план необходимостта от споделяне на информация на двустранно и многостранно равнище. Взаимното допълване на разузнавателна експертиза дава възможност за консолидиране на данни от различни източници, както и за обезпечаване на държавното ръководство с необходимата информация по регион или държава при спестяване на ресурси и обединяване на способности. Много интензивен е обменът на информация между ДАР и партньорските служби по противодействие на международния тероризъм, незаконната миграция, обстановката в кризисни региони.

• Национална разузнавателна служба (5 февруари 1990 – 1 ноември 2015)
• Държавна агенция „Разузнаване“ (от 1 ноември 2015 г.)

• Борислав Николчев (1947 – 1949)
• Христо Боев (1949 – 1952)
• Полковник (ген. м-р) Господин Гочев (1952 – 1964)
• Полковник Константин Атанасов (1964 – 1967)
• Генерал-майор Янко Христов (1967 – 1968)
• Генерал-майор (ген.-лейт.) Димитър Кьосев (1968 – 1972)
• Генерал-майор Стоян Савов (1972 – 1973)
• Генерал-лейтенант Васил Коцев (1973 – 1986)
• Генерал-лейтенант Владимир Тодоров (1986 – 1990)
• Генерал-майор Румен Тошков (21 февруари 1990 – 28 август 1991)
• Генерал-майор (ген.-лейт.) Бриго Аспарухов (септември 1991 – 6 март 1997)
• Полковник (ген. м-р) Димо Гяуров (6 март 1997 – 20 февруари 2003)
• Полковник (ген. м-р) Кирчо Киров (24 февруари 2003 – 12 януари 2004), временно изпълняващ длъжността
• Генерал-майор Кирчо Киров (12 януари 2004 – 2012)^[6]
• Бригаден генерал (ген. м-р от 28.04.2014) Драгомир Димитров (2012 – 20 юли 2018)
• Полковник Атанас Атанасов (24 юли 2018 – 18 юни 2021)
• Полковник Антоан Гечев (18 юни 2021-)

На 15 ноември 2006 г. в кабинета си е намерен мъртъв началникът на Отдел „Архив“ в НРС Божидар Дойчев, за който публично е обявено, че се е самоубил по лични причини, въпреки че не оставя предсмъртно писмо и съществуват противоречия около смъртта му. Това става в период на обсъждане на законопроект за разкриване на досиетата на бившата „Държавна сигурност“, а министър на вътрешните работи в правителството на тройната коалиция е Румен Петков. Новината за смъртта на Дойчев е съобщена в сайта на бивши журналисти от БиБиСи 24 часа след трагедията, докато българските власти запазват мълчание близо 40 часа, което става повод за публичен скандал.^[7]

На 14 декември 2006 г. на територията на военно поделение 46600 до Пирдоп, е намерен мъртъв Иван Раков, техник на служба в НРС. Той оставил предсмъртно писмо, в което казва, че посяга на живота си по „лични здравословни причини“.^[8]

2 юли 2013 е внесен обвинителен акт в кражба на голяма сума пари от ръководителя на НРС.

Военноокръжната прокуратура-София е внесла на 2 юли във Военния съд обвинителен акт срещу бившия директор на Националната разузнавателна служба генерал-лейтенант от резерва Кирчо Киров. Случаят се отнася до управителя служби тясно свързан с Президент на България Георги Първанов^[9][10].

• Асоциация на разузнавачите от запаса
• Държавна агенция „Национална сигурност“

• Официален сайт