Евгения Марс – Уикипедия

Евгения Марс
	Евгения Марс
българска писателка и преводачка
	Портрет с автограф от 1931 г. Източник: ДА „Архиви“
Родена	Евгения Бончева 25 август 1877 г. Самоков, Османска империя
Починала	26 септември 1945 г. (68 г.)
Литература
Псевдоним	Евгения Марс
Период	1906 – 1935 г.
Дебютни творби	„Из живота“
Семейство
Съпруг	д-р Михаил Елмазов
Партньор	Иван Вазов
Деца	Владимир Елмазов; Павел Елмазов
	Евгения Марс в Общомедия

Евгения Павлова Бончева, повече известна с псевдонима си Евгения Марс, е българска писателка, преводачка и общественичка. Позната е като вдъхновителка на Иван Вазов.^[1]^[2]^[3]

Биография

Ранни години

Ражда се в семейство на търговец и учителка на 25 август 1877 г. Нейни родители са Павел Бончев и Екатерина Бончева, а неин родственик по бащина линия е оперният певец и педагог Христо Бръмбаров.

Първоначално семейството ѝ живее в Самоков, после се преселва в София. Тя учи в Първа софийска държавна девическа гимназия до 1895 г.

Нейното образование трябвало да продължи в Загреб, но е осуетено от ранния ѝ годеж. На 28 май 1895 г. ненавършилата 18 години Бончева се омъжва за 34-годишния зъболекар д-р Михаил Елмазов. На двойката се раждат 2 синове – Владимир и Павел. Синът им Павел Елмазов става известен оперен певец в Софийската опера.

Избрана е за председателка на Съюза на българските жени в изкуството и културата през 1927 г.^[4]

Късни години

През 1940-те години писателката страда от сърдечни проблеми. Умира от миокардит на 26 септември 1945 година.^[5]

Памет

На Евгения Марс е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).

Творчество

„Из живота“ (1906, сборник с разкази)
„Лунна нощ. Разходка из Цариград“ (1909, сборник с разкази)
„Божана'“ (1912, драма)
„Магда'“ (1918, драма)
„Белите нарциси“ (1924, сборник с разкази)
„Полувековна България 1878 – 1928“ (1929, енциклопедичен алманах)
„Човекът в дрипи“ (1935, сборник с разкази)

Източници

↑ Неопознатата Вазова вдъхновителка // Посетен на 26 август 2011 г.
↑ Литературният историк Владимир Цачев: Мъжът на любовницата на Вазов знае за връзката им, но си трае // Посетен на 26 август 2011 г.
↑ Симова (Simova), Живка (Zhivka). „Обичана и отричана : книга за Евгения Марс“ (Obichana i otrichana : kniga za Evgenii︠a︡ Mars). 2 изд. (2. izd). София (Sofii︠a︡), Дружество "Гражданин" (Druzhestvo "Grazhdanin"), 2004. ISBN 954-8966-32-8. OCLC 56883404.
↑ Марс (Mars), Евгения (Evgenii︠a︡), Митова (Mitova), Елиана (Eliana). „Извън сянката на Вазов“ (Izvŭn si︠a︡nkata na Vazov). София (Sofii︠a︡), Книгоиздателска къща „Труд“ (Knigoizdatelska kŭshta Trud), 2015. ISBN 978-954-398-392-6. OCLC 908995048.
↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 457.

[1] Неопознатата Вазова вдъхновителка // Посетен на 26 август 2011 г.

[2] Литературният историк Владимир Цачев: Мъжът на любовницата на Вазов знае за връзката им, но си трае // Посетен на 26 август 2011 г.

[3] Симова (Simova), Живка (Zhivka). „Обичана и отричана : книга за Евгения Марс“ (Obichana i otrichana : kniga za Evgenii︠a︡ Mars). 2 изд. (2. izd). София (Sofii︠a︡), Дружество "Гражданин" (Druzhestvo "Grazhdanin"), 2004. ISBN 954-8966-32-8. OCLC 56883404.

[4] Марс (Mars), Евгения (Evgenii︠a︡), Митова (Mitova), Елиана (Eliana). „Извън сянката на Вазов“ (Izvŭn si︠a︡nkata na Vazov). София (Sofii︠a︡), Книгоиздателска къща „Труд“ (Knigoizdatelska kŭshta Trud), 2015. ISBN 978-954-398-392-6. OCLC 908995048.

[5] Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 457.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]