Евтим Гещаков – Уикипедия

Евтим Гещаков
български революционер
Роден
1873 г.
Починал
1957 г. (84 г.)

Евтим Димитров Гещаков е български революционер от Македония, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Роден е в 1873 година[1] в село Дупени (Горно Дупени или Долно Дупени), Ресенско, тогава в Османската империя. Занимава се с търговия на зеленчуци. Работи и като портиер на българската болница в Цариград. На 21 февруари 1898 година убива в квартирата му журналиста Димитър Македонски. Цариградската полиция бързо установява убиеца, но той е изчезнал. Шефът на столичната полиция изпраща опознавателни данни за личността на убиеца до колегите си в България. В последните дни на март той е заловен на варненското пристанище. В два последователни разпита прави пълни самопризнания пред следствените власти. Гещаков заявява, че е извършил сам убийството в афектно състояние, защото Македонски неправилно отразявал положението на българите в Македония по страниците на екзархийския вестник „Новини“.[2] Убийството всъщност е извършено по заповед на Задграничното представителство на ВМОРО и е организирано от Цариградския комитет на организацията.[3] На 4 юни 1899 г. той е осъден на пет години строг тъмничен затвор. По късно Гещаков е освободен предсрочно и се занимава с дребна търговия в България. Участва в Илинденско-Преображенското въстание, а след това и в Македоно-одринското опълчение, като служи в 3 рота на 6 охридска дружина.[4]

Умира в София в 1957 година.[1]

Синът му Берчо Гещаков (Цариград, 1898 – София, 1971) е също деец на ВМОРО, дългогодишен секретар на Ресенското благотворително братство.[1][5]

  1. а б в Парцел 31 // София помни. Архивиран от оригинала на 2016-01-28. Посетен на 21 януари 2016.
  2. Петкова, Неделя. Спомени. Съставителство, коментар и бележки Бойко Киряков, Издателство на Отечествения Фронт, София, 1987, стр. 149.
  3. Български възрожденски книжовници в Македония. Избрани страници, София 1983, стр. 352.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 177.
  5. Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.