Ежовска и Стефанианска епархия – Уикипедия

Ежовска и Стефанианска епархия (на гръцки: Ιερά Ἐπισκοπής Ἐζεβῶν και Στεφανιανῶν) е епархия, епископия, на Вселенската патриаршия, съществувала през XIV век в Югоизточна Македония, тогава част от Византийската империя, а по-късно от Сръбското царство.^[1][2][3][4]

Епископията е създадена през XI век, като седалището ѝ е в македонското укрепено селище Ежово, над днешното село Ежово (Дафни). Епископията е подчинена на Сярската митрополия. Ежовската епископия (επισκοπή Εζεβάς) се споменава за първи път в 1062 година в акт на съдия Николай Сервлиас за разрешаване на спор, възникнал, когато епископът на Ежово е овладял метоха „Света Богородица“, принадлежаща на Иверския манастира.^[5]

В 1085 година отново се споменава Ежовската епископия (επισκοπή Εζεβών), но след това в XII и XIII няма споменаване на епископията. В 1290 година Йоаникий, основателят на Серския манастир „Свети Предтеча“, отново се споменава като епископ, който довежда епископията до голям просперитет.^[5]

В 1307 година съседната Стефаниана е присъединена към нейната юрисдикция.^[5] По това време епископ Калист в документ за продажба се подписна като „ὁ ταπεινός Ἐπίσκοπος Ἐζεβῶν καί Στεφανιανῶν“ (смиреният епископ на Ежово и Стафаниана).^[3][5]

След това се споменават Матей в 1358 година и Теодосий в 1378 година. По-късно епископията е слята със Сярската митрополия.^[3]

Портал „Македония“