Електронна библиотека – Уикипедия
Електронната библиотека е сбор върху електронен носител на разнообразни материали от общ или специализиран характер. Тя може да бъде част от традиционна библиотека, или самостоятелен сайт в интернет пространството.
История
[редактиране | редактиране на кода]Появата на концепцията за дигитална библиотека е свързана с имената на Пол Отле и Анри Лафонтен. През 1895 г. те започват проекта Mundaneum, опит за систематичен каталог на световното знание, като целта им е световен мир.[1] Истинската реализация на идеята им идва 100 години по-късно с възхода на интернет.[2]
Ванивар Буш и Дж. Ликлайдер (J.C.R. Licklider) доразвиват идеята и я прилагат към технологията. След като вижда разрушенията в Хирошима, Буш решава да насочи усилията си към технология, която не разрушава, а спомага за усвояване на знанията. Той си представя машина с екрани, пулт за управление и клавиатура.[3] Нарича я "Memex". През 1956 г., фондацията "Форд" финансира проучване на Ликлайдер за внедряване на подобна технология в библиотеките. След около десетилетие той пише книгата Libraries of the Future, в която излага визията си за система от компютри, предназначена за достъп до човешкото знание. Тя трябва да включва три компонента: корпус от знание, въпрос и отговор. Нарича я "procognitive system".
Сред първите проекти е създаването на електронен картов каталог: Online Public Access Catalog (OPAC). Успехът му води до това, че към 1980 г. OPAC измества традиционните картови каталози в много библиотеки. Това позволява усилията да се насочат към разширяване на достъпа до материалите и тяхното споделяне извън конкретната библиотека.
Сред първите примери на дигитална библиотека е Education Resources Information Center (ERIC), база данни с цитирания, резюмета и текстове, предназначена за образование. Създадена през 1964, тя става достъпна онлайн чрез DIALOG през 1969.[4]
През 1994 г. електронните библиотеки получават значително финансиране от Националната научна фондация на САЩ съвместно с DARPA и NASA[5] В разработките участват шест американски университета[6], а междинните резултати са публикувани през май 1996.[7] В проекта на Станфордския университет участват Сергей Брин и Лари Пейдж и това води до основаването на Google.
Сред ранните опити за модел на дигитална библиотека е DELOS Digital Library Reference Model[8][9] и 5S Framework.[10][11]
Първият, съществуващ и до днес проект по създаване на електронна библиотека, е проектът Гутенберг през 1971 г. по инициатива на студента от Илинойския университет Майкъл Харт. Към 2005 г. колекцията му съдържа над 17 000 текста. [12]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Beyond Archives (or the Internet 100 years before the Internet) // Possible Futures: Art, Museums and Digital Archives. 1 January 2014. ISBN 9788575963548. Посетен на 30 April 2018.
- ↑ Schatz, Bruce. Information Retrieval in Digital Libraries: Bringing Search to the Net // Science 275 (5298). 1997. DOI:10.1126/science.275.5298.327. с. 327–334.
- ↑ Bush, Vannevar. As We May Think // The Atlantic Monthly. July 1945. с. 101–108. Архивиран от оригинала на 21 April 2018.
- ↑ Bourne, Charles P., Hahn, Trudi Bellardo. A History of Online Information Services, 1963–1976. MIT Press, 2003. ISBN 9780262261753. с. 169–170. Посетен на 30 April 2018. 1696 Milestone – DIALOG, with the ERIC database, provided the first instance of extensive availability of abstracts online for search output.
- ↑ Wiederhold, Gio. Intelligent integration of information // ACM SIGMOD Record 22 (2). 1993. DOI:10.1145/170036.170118. с. 434–437.
- ↑ The Past, Present, and Future of Digital Libraries // A Companion to Digital Humanities. Blackwell Publishing Ltd, 2004. ISBN 9781405103213. DOI:10.1002/9780470999875.ch36. с. 557–575. Архивиран от [ оригинала] на 10 August 2017. Посетен на 30 April 2018.
- ↑ Schatz, Bruce. Building large-scale digital libraries // IEEE Computer 29 (5). 1996. DOI:10.1109/2.493453. с. 22–25.
- ↑ Candela, Leonardo и др. Setting the Foundations of Digital Libraries // D-Lib Magazine 13 (3/4). 2007. Архивиран от оригинала на 16 January 2018.
- ↑ L. Candela et al.: The DELOS Digital Library Reference Model: Foundations for Digital Libraries. Version 0.98, February 2008 (PDF Архив на оригинала от 2014-02-19 в Wayback Machine.)
- ↑ Gonçalves, Marcos André и др. Streams, structures, spaces, scenarios, societies (5s): A formal model for digital libraries // ACM Transactions on Information Systems 22 (2). 2004. DOI:10.1145/984321.984325. с. 270–312.
- ↑ Isah, Abdulmumin и др. Digital Libraries: Analysis of Delos Reference Model and 5S Theory // Journal of Information Science Theory and Practice 1 (4). 2013. DOI:10.1633/JISTaP.2013.1.4.3. с. 38–47.
- ↑ Официален сайт на проекта „Гутенберг“
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Портал за библиотеките на ЮНЕСКО
- Уикикниги на български
- Уикиизточник на български
- Информационен уеб сайт на Световната цифрова библиотека
- Безплатни електронни книги от проекта Гутенберг
- Библиотека Артефакт
- Електронна библиотека на Българско Радио Отзвук
- Електронна библиотека Open Library с над 200 000 издания
- Електронна библиотека за учащи се
|