French
DeutschЕлешница (Софийска област) – Уикипедия
| Елешница | |
 Изглед към селото | |
  Елешница  Елешница | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 497 души[1] (15 март 2024 г.) 14,7 души/km² |
| Землище | 33,851 km² |
| Надм. височина | 723 m |
| Пощ. код | 2125 |
| Тел. код | 071502 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 34120 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | София |
| Община – кмет | Елин Пелин Ивайло Симеонов (Нова България, НППБ, ВМРО-БНД, ИТН; 2015) |
| Елешница в Общомедия | |
- Вижте пояснителната страница за други значения на Елешница.
Елешница е село в Западна България. То се намира в община Елин Пелин, Софийска област.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Елешница се намира в планински район, в полите на Стара планина, в подножието на връх Мургаш, на 25 км североизточно от София и на 10 км северно от Елин Пелин. През селото минава Елешнишката река, която извира в близост до връх Мургаш. Старият път от София за Ботевград и автомагистралата „Хемус“ са в непосредствена близост до селото.
История
[редактиране | редактиране на кода]Село Елешница е получило сегашното си име по време на османското владичество, а преди това се е наричало Якущица. Североизточно от селото се е намирала крепостта „Прекопът“, която е била разрушена при нашествието на османците. По-късно на нейното място е построен параклис.
През 1872 г. Васил Левски основава Елешнишкия комитет заедно с хора от селото и околните села.
Освобождението от османско владичество от настъпващите руски войски става на 16.12.1877 година.
При избухването на Балканската война през 1912 г. един човек от Елешница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]
По-късно след Втората световна война село Елешница е прекръстено Чанкова на името на Йорданка Чанкова в 1950, а след като Георги Чанков изпада в немилост в 1959 година, името е сменено на Йорданкино.[3]
Традиционният топоним Елешница е възстановен през 1991 година.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Починали в Елешница
Йорданка Николова (1911 – 1944), участник в антифашисткото движение
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Православни християни
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В близост до селото се намира Елешнишкият манастир „Свето Успение Богородично“ от 1499 г. със стенописи от 16 и 17 век. В северния край на селото до реката се намира минерален извор „Топлика“. В началото на селото на главния път за Ботевград се намира паметник построен в памет на убитите войници от селото през Балканската и Първата световна война от 1912 г. до 1918 г. с написани на него имена на всички загинали през тези войни.
В местност до с. Елешница има паметник на загинали четници от четата на Хр. Ботев.
В края на селото, след минерален извор „Топлика“ на главния път за Ботевград се намира паметника на Йорданка Николова-Чанкова.
Преди нашествието на турците /1378 – 1382 г./ в селото е имало 4 църкви, които са унищожени. Върху техните основи местните жители построяват параклиси. На хълм в началото на селото е построен православен параклис в чест на светата троица и е издигнато българското знаме на висок пилон.
На мястото на крепостта „Преко път“ през 1933 г. е построен православен параклис „Св. пророк Илия“ и е издигнат висок кръст. През 2022г, по инициатива на местни жители и с техни собствени средства е издигнат нов осем метров кръст.
В селото има православна църква „Св. вмч. Георги Победоносец“, построена през 1899 г. със селски труд.
В селото има активно работещо читалище „Елин Пелин“ – 1929“.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
- ↑ Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
| ||||||||