Елизабет Сибила фон Саксония-Ваймар-Айзенах – Уикипедия
Елизабет Сибила фон Саксония-Ваймар-Айзенах Elisabeth Sybille Marie Dorothea Luise Anne Amalie von Sachsen-Weimar-Eisenach | |
херцогиня на Мекленбург-Шверин | |
Елизабет фон Саксония-Ваймар-Айзенах, херцогиня на Мекленбург | |
Родена | 28 февруари 1854 г. |
---|---|
Починала | |
Погребана | Бад Доберан, Федерална република Германия |
Управление | |
Други титли | принцеса от Саксония-Ваймар-Айзенах; херцогиня на Саксония |
Герб | |
Семейство | |
Род | Ернестини |
Баща | Карл Александер (Саксония-Ваймар-Айзенах) |
Майка | София Нидерландска |
Братя/сестри | Карл Август фон Саксония-Ваймар-Айзенах Мария Александрина фон Саксония-Ваймар-Айзенах |
Съпруг | Йохан Албрехт (Мекленбург) (6 ноември 1886 – 10 юли 1908) |
Деца | няма |
Елизабет Сибила фон Саксония-Ваймар-Айзенах в Общомедия |
Елизабет Сибила Мария Доротея Анна Амалия Луиза фон Саксония-Ваймар-Айзенах (на немски: Elisabeth Sybille Marie Dorothea Luise Anne Amalie von Sachsen-Weimar-Eisenach; * 28 февруари 1854, Ваймар; † 10 юли 1908, дворец Вилигард в Мекленбург-Предна Померания) е принцеса от Саксония-Ваймар-Айзенах и херцогиня на Саксония и чрез женитба херцогиня на Мекленбург-Шверин.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Тя е най-малката дъщеря на велик херцог Карл Александер фон Саксония-Ваймар-Айзенах (1818 – 1901) и съпругата му принцеса София Нидерландска (1824 – 1897), дъщеря на крал Вилхелм II Нидерландски (1792 – 1849) и руската велика княгиня Анна Павловна (1795 – 1865).[1][2]
Елизабет Сибила се омъжва на 6 ноември 1886 г. във Ваймар за херцог Йохан Албрехт фон Мекленбург (* 8 декември 1857; † 16 февруари 1920), син на велик херцог Фридрих Франц II фон Мекленбург (1823 – 1883) и принцеса Августа Ройс-Кьостриц (1822 – 1862).[3] Бракът е бездетен.[4] Двамата живеят от 1898 г. в новопостроения дворец Вилиград, чийто парк тя преобразува по пример на родния ѝ парк във Ваймар. Тя, съпругът ѝ и баща ѝ се занимават с колониалните територии на немския райх в Африка.
Елизабет е приятелка с Франц Лист. Тя пее и свири с него на пиано. Той пише в нейна чест Au Château de Wiligrad.
Елизабет Сибила умира след дълго боледуване на 10 юли 1908 г. на 54 години в дворец Вилиград близо до Любсторф в Мекленбург-Предна Померания и е погребана на 15 юли 1908 г. в катедралата в Доберан. Нейният вдовец Йохан Албрехт се жени втори път на 15 декември 1909 г. за принцеса Елизабет фон Щолберг-Росла (1885 – 1969).
- Елизабет и нейният съпруг Йохан Албрехт фон Мекленбург-Шверин
- Дворец Вилиград
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Angelika Pöthe: Carl Alexander. Mäzen in Weimars ›Silberner Zeit‹. Böhlau, Köln 1998, ISBN 3-412-00498-7.
- Lothar Ehrlich, Justus H. Ulbricht: Carl Alexander von Sachsen-Weimar-Eisenach: Erbe, Mäzen und Politiker. Böhlau. Köln 2004, ISBN 978-3-412-09203-0.
- Friedrich Wigger: Stammtafeln des Großherzoglichen Hauses von Meklenburg. In: Jahrbücher des Vereins für Mecklenburgische Geschichte und Altertumskunde 50 (1885), S. 111ff (Digitalisat Архив на оригинала от 2012-02-08 в Wayback Machine.)
- C. Arnold McNaughton, The Book of Kings: A Royal Genealogy, in 3 volumes (London, U.K.: Garnstone Press, 1973), volume 1, page 252.
- The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Wettin 5, genealogy.euweb.cz
- ↑ Elisabeth Sybille Prinzessin von Sachsen-Weimar-Eisenach, thepeerage.com
- ↑ Mecklenburg 6, genealogy.euweb.cz
- ↑ Elisabeth Sibylle Maria Dorothea Anna Amalia Luise Prinzessin v.Sachsen-Weimar-Eisenach, ww-person.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Elisabeth Prinzessin von Sachsen-Weimar-Eisenach, Herzogin von Sachsen, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes
|