Елизе Реклю – Уикипедия

Елизе Реклю Élisée Reclus
Роден	15 март 1830 г. Франция
Починал	4 юли 1905 г. (75 г.) Торхаут, Белгия
Погребан	Иксел, Белгия
Семейство
Други роднини	Пол Брока (братовчед(ка))
Подпис
Елизе Реклю в Общомедия

Елизе Реклю, пълно име Жак Елизе Реклю (фр. Jacques Élisée Reclus; 15 март 1830 г., Сент-Фой-ла-Гран – 4 юли 1905 г., Тору) – френски географ и историк, член на Парижкото географско дружество, убеден вегетарианец и анархист.

Роден в семейството на селски протестантски пастор в град Сент-Фой-ла-Гран в Южна Франция. Учи в протестантската гимназия в Нойвид в Германия, през 1848 г. започва да учи теология в Монтобан, но скоро се отказва от намеренията си да стане теолог. Посещава лекции в Берлинския университет, където учи при Карл Ритер.

След като се оттегля от Франция след преврата от 1851 г., той живее в Лондон, през 1852 – 57 г. пътува из Европа и Америка. След като се проваля в създаването на селскостопанска комуна в Колумбия (Република Нова Гранада) и се завръща в Париж, от 1859 г. Реклю започва да публикува статиите си в Вестника на двата свята (Revue des Deux Mondes) по география, литература, международна политика, икономика, археология, библиография; също така публикува статии в Tour du Monde и други географски списания. През 1867 г. първият том на книгата му Земя. Описание на живота на земното кълбо. Той също така подкрепя републиканското и работническото движение и през 1868 г., заедно с Михаил Бакунин и Д. Фанели основава Алианса на социалистическата демокрация, който през 1869 г. се присъединява към Първия интернационал.

По време на обсадата на Париж през 1870 г. Реклю участва в обществото на балоните, което е под контрола на Надар, и служи в националната гвардия. Продължавайки службата си в Националната гвардия и по време на Парижката комуна, Реклю е пленен по време на разузнавателна мисия и е осъден на изгнание в Нова Каледония, но това е заменено с изгнание по искане на учени и политици.

Реклю се установява в Италия, след това в Швейцария. През 1893 г. той е поканен на поста професор по сравнителна география в Брюкселския университет, но правителството и повечето професори, които не споделят политическите възгледи на Реклю, протестират срещу поканата му и университетският съвет е принуден да откаже на Реклю. Тогава Реклю и неговите поддръжници през 1894 г. създават Нов брюкселски университет, където Реклю започва да преподава.

Както си спомня Анжелика Балабанова за Реклю: „Жена му му даваше само няколко цента на ден за джобни разходи, защото знаеше, че той дава всичко, което има, често на онези, които злоупотребяват с доверието и добротата му“.^[1]

Погребан е в гробището Иксел в предградията на Брюксел.

Авторът на многотомния труд „Земята и хората“, който претендира да бъде пълно географско описание на земното кълбо. Представител на „анархисткото“ направление в географията (заедно с Лев Мечников и Пьотър Кропоткин).

Още в младостта си Реклю реши, че ще направи описание на географията на Земята и за тази цел посети много страни по света. Той започва своите пътувания като дете. Непреодолимото желание за нови знания и впечатления не му позволи да остане на едно място дълго време. Бъдещият учен изучава географията на Земята и историята на човечеството практически, като първо пътува много, а след това дълги години съставя географски пътеводители за известното френско издателство Achette.

Той пише най-големия си труд „Земята и хората“, издаден в 19 тома, в продължение на 20 години (от 1873 до 1893 г.), като всяка година публикува около 900 страници текст, с много карти, рисунки и чертежи. Събирането на материал и свързаните с него непрекъснати пътувания, както и създаването на окончателния текст, заемаха цялото свободно време на учения и изискваха от него пълна безкористност в името на целта. Авторът разглежда историята на Земята в съвкупността от нейните характеристики: география, природа, климат, етнография и статистически данни за населението на различни региони и тяхната дейност.

• Реклю, Жан Жак Элизе. Земля и люди. Всеобщая география. Санкт Петербург, 1877 – 1896. с. 19 тома.
• Реклю, Жан Жак Элизе. Человек и Земля. Санкт Петербург б, Брокгауз-Ефрон, 1906 – 1909.
• Реклю, Елизе. Эволюция, революция и идеалы анархизма. Москва, ЛИБРОКОМ, 2009. ISBN 978-5-397-00273-8. с. 104 с. DjVu, 6 Мб.
• Реклю, Елизе. Эволюция. Революция и анархический идеал. Анархия. Богатство и нищета. Анархия и Церковь. Моему брату крестьянину. Санкт Петербург, Москва, Голос, Труд, 1921. с. 203.

Полуостров Реклю в северозападната част на Антарктическия полуостров е наречен на него.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Реклю, Элизе“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii CONOR.BG FAST GND HDS ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef ULAN VIAF WorldCat