Елисавета Шапкарева – Уикипедия

Елисавета Димитрова Миладинова – Шапкарева е българска просветна деятелка от Македония.

Родена е около 1846 година в Струга, тогава в Османската империя, като най-голяма дъщеря на видния възрожденец Димитър Миладинов.

Учи в родния си град и в Битоля. През 1858 г. в училището ѝ в Струга преподава Кузман Шапкарев, на когото 12-годишната ученичка прави впечатление („скромна и даровита“, „трогнат от естествените ѝ дарби и малко-много развитостта ѝ, което у нашите страни тогава беше рядкост“); той, възхищавайки се също от баща ѝ и, както по-късно признава, искайки да се сроди с него, го помолва да се съгласи с техен бъдещ брак. Ритуалът за това става още през октомври същата година. Бъдещето на дъщеря си Димитър Миладинов вижда като българска учителка.^[1]

През септември 1863 година се състои сватбата ѝ с Кузман Шапкарев. През 1864 г. е поканена от кукушани, също както и мъжа ѝ, за учителка в техния град. Установява се с него в Кукуш (той през 1865, тя през 1866 г.) и работи като учителка, доколкото ѝ позволява крехкото здраве.^[2][3][4] Имат три деца, две от които почиват още докато е жива, а третото малко след това.^[5]

Умира след продължително боледуване в Кукуш на 13 март 1870 година, точно в деня, когато в града тържествено празнуват „решението на църковний ни въпрос“ от 27 февруари (относно фермана за учредяването на Българската екзархия). Последните ѝ думи са: „...но умирам с радост, защото доживях да видя вече свършено онова дело, за което умряха татко ми и стрико ми“. Погребението ѝ е тържествено, в присъствието на почти всички градски и селски свещеници, граждани и селяни.^[6]

Портал „Македония“