Емил Стефанов – Уикипедия

Емил Стефанов
български актьор
Роден	14 юни 1924 г. София, Царство България
Починал	20 март 2011 г. (86 г.) София, България
Националност	България
Учил в	Национална академия за театрално и филмово изкуство
Актьорска кариера
Активност	1948 – 1984
Семейство
Баща	Константин Стефанов
Уебсайт	Страница в IMDb

Емил Стефанов е български актьор.

Израства в семейството на Константин Стефанов, основател на Княжевското читалище, носещо неговото име, художествен ръководител на самодейната театрална трупа, писател с псевдоним „Косе Босе“.

Първенец в школата за запасни офицери – летец, старши лейтенант, пилот в щурмова авиация, Стефанов завършва Държавната театрална школа и първия випуск на ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ – 1950 г., в класа на Георги А. Стаматов.

Първоначално участва в армейски самодеен театрален състав, където се среща с бъдещия кинорежисьор Неделчо Чернев. От 1948 г. е в трупата на Народен театър „Иван Вазов“ ^[1]. През 80-те години Стефанов се пенсионира, но не напуска сцената – продължава още пет години да работи в частния театър „Барбуков“.

Емил Стефанов е оставил в златния фонд десетки предавания за деца и възрастни. Още от ученическите си години активно сътрудничи в детския отдел на Радио София – като актьор, режисьор и автор на дългосрочни предавания. Той е „Бате Райко-Многознайко разказва...“, в музикалната рубрика „Бойко-Песнопойко“, в сатирични предавания „Ценен Ценко“, „Патилан и Смехоран“, „Веселият Бърборино“. По телевизията води едно от първите предавания за децата – „Майстор Умейко“.

• Заслужил артист (1971)

• „Кремълският часовник“ – Дзержински
• „Сън в лятна нощ“ (Уилям Шекспир) – мършавият
• „Малкият принц“ (Антоан дьо Сент Екзюпери) – бизнесмена (брояча на звезди)
• „Слава на изкуството“ – Иван Вазов
• „Иван Шишман“ – Светослав
• „Еснафи“ – Перчигин
• „Хъшове“ – Господин Добревич
• „Лизистрата“ – Корифей
• „Дон Жуан“ – Дон Луис
• „Лес“ – Карп
• „Калоян“ – Белота
• „Опит за летене“
• „Сборен пункт“

• „Клопка“ (1984) (Димитър Начев)
• „Истината! Само истината!“ (1980) (Даниел Ал)
• „Арсеник и стара дантела“ (1980) (от Джоузеф Кесълринг, реж. Асен Траянов), 2 части
• „Каин магьосникът“ (1977) (Камен Зидаров)
• „Свободен час“ (1977) (Н. Долинина)
• „Сто години самота“ (1976) (Габриел Гарсия Маркес)
• „Не подлежи на обжалване“ (1973) (Лозан Стрелков)
• „Битката за Преслав“ (1971) (Радко Радков)
• „Джени – жена по природа“ (1969) (Ърскин Колдуел)
• „Всекиму заслуженото“ (1966) (Самуел Альошин)

• ((en)) Емил Стефанов в Internet Movie Database
• ((ru)) Емил Стефанов в КиноПоиск
• ((ru)) Емил Стефанов в Кино-театр
• Емил Стефанов в Theatre.art