French
DeutschЕнчо Стайков – Уикипедия
| Енчо Стайков | |
 | |
| секретар на ЦК на БКП | |
| Мандат | 23 януари 1952 г. – 25 януари 1954 г. |
|---|---|
| Назначен от | ЦК на БКП |
| Генерален секретар на ЦК на БКП | |
| 1952 – 1954 | Вълко Червенков |
| 1954 | Тодор Живков |
| Предшественик | Райко Дамянов |
| Наследник | Димитър Ганев |
| Лична информация | |
| Роден | 11 септември 1901 г. |
| Починал | |
| Полит. партия | БКП (1919 – 1975) |
| Професия | антифашист • политик |
| Народен представител в: VI ВНС II НС III НС IV НС V НС VI НС | |
Портал  Политика | |
| Енчо Стайков в Общомедия | |
Енчо Стайков Стайков е политик от Българската комунистическа партия.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Лясковец, Горнооряховско, на 11 септември 1901 г. Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война, за което е интерниран в концентрационни лагери. Член е на БРП (т.с.) от 1919 г. и на неин районен комитет от 1924 до 1925 г.
От 1926 до 1927 г. редактира в. „Младежка дума“. Става член на ЦК на РП през 1928 г. и главен редактор на в. „Работническо дело“. От 1935 г. е член на ЦК на БРП. Член е на Политбюро на ЦК на БРП от 1936 г. Избран е за секретар на ЦК (1937).
От 1939 до 1940 г. е интерниран в Джебел. След като се завръща, е на работа в ОК на БКП в София. През септември 1941 г. е арестуван и интерниран в Еникьой и Свети Кирик.[1]
Непосредствено след Деветосептемврийския преврат 1944 г. на мястото на полицията се създава Дирекция на народната милиция. Неин пръв директор е Енчо Стайков, заменен в края на септември 1944 г. от Раденко Видински .[2]
По-късно работи в апарата на ЦК на БКП. Той е секретар на ЦК на БКП между 1952 и 1957 г. и член на Политбюро на ЦК на БКП в периода 1954 – 1966 г. Председател е на Националния съвет на Отечествения фронт (1957 – 1967) и член на Централния комитет на БКП от 27 декември 1948 до 25 април 1971 г.
Главен директор на „Българската кинематография“ (1949 – 1950),[3] директор на БТА (1950 – 1952) и подпредседател на Комитета за наука, изкуство и култура (1952 – 1954).
Народен представител е в VI велико народно събрание (1946 – 1949), от II до VI народно събрание (1954 – 1975).
Награден е 2 пъти с орден „Георги Димитров“.[4] На негово име е наречен военен завод в Лясковец, днес „Аркус“.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1987, с. 30
- ↑ Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (София: ИИБМ и изд. Сиела, 2015), с. 142
- ↑ Тодор Живков – мит и истина Архив на оригинала от 2013-10-21 в Wayback Machine. – znam.bg
- ↑ Народни представители в Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 198
- ↑ https://portal.registryagency.bg/CR/DocumentAccess/MTI5MDA3MDc5JmUmYmVlZmVhODE1N2JmNDliMGFiYjg5NWU4ZWNlZGVjMzTeQAFlWdG6SPzJ_2UnZU885K64cpNL8yQpLH5bKrpq4A
| |||||||||||
| |||||||||||
