Епиграф (литература) – Уикипедия

Епиграфът е кратък цитат, изведен от автора в началото на произведението му. Епиграфът като цитат от чужд текст разчита на авторитета на чуждия текст, пренася ценността на цитираната творба и престижа на нейния автор върху цитиращото произведение^[1]. Епиграфите увеличават възможностите на автора за морално въздействие, за предварително внушаване на идеята като формула, подготвяща читателя за същността на творбата^[2].

• Фьодор Достоевски в романа „Бесове“ използва за епиграф част от Евангелието от Лука.
• В романа си „Братя Карамазови“ Достоевски използва за епиграф цитат от Йоановото евангелие.
• Епиграфът на одата „Караджата“ – част от „Епопея на забравените“ – е цитат от стихотворението на Хр. Ботев „Хаджи Димитър“.
• Епиграфът на „Приказка за стълбата“ от Христо Смирненски е: Посветено на всички, които ще кажат: „Това не се отнася до мене!“.
• В „Доктор Фаустус“ Томас Ман използва за епиграф пасаж от втора песен на Дантевия „Ад“.

• Клео Протохристова, „Благозвучието на дисонанса. Опити върху междутекстовостта“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991

• Девиз
• Увод
• Интертекстуалност
• Паратекст

Нормативен контрол NLI J9U LCCN