Ервин Панофски – Уикипедия

Ервин Панофски (на немски: Erwin Panofsky, р. 30 март 1892 г., Хановер – п. 14 март 1968 г., Принстън) е германски и американски историк и изкуствовед. Един от най-големите представители на германското изкуствознание от 1920-те години и на американската изкуствоведска школа от 1930-те – 1960-те години.^[1]

Ервин Панофски е роден в семейството на търговец. Детските и първите му юношески години преминават в Берлин (през 1901 – 1910 г. учи в Йоахимсталската гимназия, известна със задълбоченото преподаване на класическите езици). Следва история на изкуството и философия в Университета „Фридрих-Вилхелм“ в Берлин, Мюнхенския университет и Фрайбургския университет. През 1911 г. в берлинския семинар на Хайнрих Вьолфлин Панофски започва да се занимава с темата „Теоретичните аспекти на учението за изкуството на Албрехт Дюрер“, към която той се връща по-късно нееднократно. На тази тема е посветена и дипломната му работа от 1914 г. и книгата „Теорията за изкуството на Дюрер, разгледана в отношението ѝ към теорията за изкуството при италианците“ (1915), дисертацията му от 1922 г. и книгата за гравюрата на Дюрер „Меланхолия I“, написана в съавторство с Ф. Сакъл (1923)^[2].

През 1916 г. Ервин Панофски сключва брак с Дора Мосе, в съавторство с която по-късно издава две книги: „Кутията на Пандора“ (1956) и „Одисеевата галерия във Фонтенбло“ (1958)^[2].

От 1921 г. преподава в Хамбургския университет (от 1926 г. – професор по история на изкуството). През 1931 г. е поканен за курс лекции в Нюйоркския университет, което полага основите на контактите му с американските изкуствоведи. С идването на власт на нацистите през 1933 г., заради еврейския си произход е освободен от Хамбургския университет, но успява да емигрира с жена си в САЩ, където живее цели 35 години, започва да преподава и пише на английски^[2]. Отначало преподава в Нюйоркския университет, а от 1935 г. в Института за авангардни изследвания в Принстън (както и физика Алберт Айнщайн, с когото го свързва дълго приятелство)^[2]. През 1947 – 1948 г. Панофски е Чарлз Елиът Нортън професор в Харвардския университет.

След пенсионирането си през 1962 г. Ервин Панофски продължава да води лекционни курсове, публикува и отделни нови трудове. През 1962 г. е избран за почетен доктор на университета в Западен Берлин^[2].

Синът му Волфганг Панофски е атомен физик.

В германския период на своята дейност Панофски следва и развива идеите на Хайнрих Вьолфлин, Алоис Ригл и Аби Варбург, с което поставя основите на иконологическия метод при изследването на художествените произведения. Възгледите си за пръв ясно излага в книгата си „Идея. Към историята на понятията в теориите за изкуството на миналото“ (1924). На изследването на темата за хуманизма са посветени книгата му „Изследвания по иконология. Хуманистичните теми в изкуството на Ренесанса“ (1939) и статията „Историята на изкуството като хуманистична дисциплина“, написана за сборника „Смисълът на хуманизма“ (1940), подготвен от учени на Принстънския университет. В следвоенните години Панофски издава книгата си „Ранната нидерландска живопис“ (1953, т. 1 – 2), основана на курса от лекции, които той чете през 1947 – 1948 г. в Харвардския университет, изследва готическата архитектура, продължава изследванията си на творчеството на Дюрер, пише есето „Галилей като художествен критик“ (1954)^[2].

В средата на 60-те години Пиер Бурдийо превежда от английски книгата Готическата архитектура и схоластиката, която бива издадена във Франция с негов послепис.^[3] Налице са основания да се счита, че Панофски е повлиял на неговата социологическа концепция за изкуството.^[4]

• Idea: A Concept in Art Theory (1924)
• Perspective as Symbolic Form (1927)
• Studies in Iconology^{[неработеща препратка]} (1939)
• The Life and Art of Albrecht Dürer (1943)
• Gothic Architecture and Scholasticism (1951)
  Готическата архитектура и схоластиката. Превод от английски Димана Илиева. Предговор, послеслов и приложения Тодор Тодоров. София: Агата-А, 2003, 264 с. ISBN 954-540-031-5^[5]
• Early Netherlandish Painting: Its Origins and Character (1953)
• Meaning in the Visual Arts (1955)
  Смисъл и значение в изобразителното изкуство. София: Български художник, 1986, 342 с.
• Pandora's Box: the Changing Aspects of a Mythical Symbol (1956) (в съавторство с Дора Панофски)
• Renaissance and Renascences in Western Art^{[неработеща препратка]} (1960)
• Tomb Sculpture: Four Lectures on Its Changing Aspects from Ancient Egypt to Bernini (1964)
• Saturn and Melancholy: Studies in the History of Natural Philosophy, Religion, and Art (1964) (в съавторство с Реймънд Клибански и Фриц Заксъл)
• Problems in Titian, mostly iconographic (1969)
• Three Essays on Style (1995; ed. Irving Lavin): „What Is Baroque?“, „Style and Medium in the Motion Pictures“ и „The Ideological Antecedents of the Rolls-Royce Radiator“. С въведение от Ървинг Лейвин.

• Ервин Панофски в Литернет
• Тодор Т. Петев, „Иконологичният подход на Ервин Панофски – някои философски основания и несъответствия“, Електронно списание LiterNet, 26 януари 2006, № 1 (74)
• Erwin and Gerda Panofsky, The „Tomb in Arcady“ at the „Fin-de-Siècle“, (Erwin Panofsky – Die Späten Jahre, hrg. von A. Dreßen und S. Gramatzki, kunsttexte.de, Nr. 4, 2011). ((en))
• Erwin Panofsky Papers at the Smithsonian's Archives of American Art ((en))
• Биография на Ервин Панофски на сайта deutsche-biographie.de ((de))
• Rainer Donandt, „Erwin Panofsky – Ikonologe und Anwalt der Vernunft“ Архив на оригинала от 2022-01-10 в Wayback Machine. ((de))
• Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Ервин Панофски, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано ((en))
• Петр Баренбойм. Восточное влияние на Микеланджело: в чем мог ошибиться великий Панофский. М. „ЛУМ“. 2017.

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN RKD ICCU LIBRIS SNAC IdRef ULAN VIAF WorldCat ZBMATH