Ерик Ериксон – Уикипедия

Ерик Ериксон Erik Homburger Erikson
германски психолог и психоаналитик
Роден	15 юни 1902 г. Франкфурт на Майн, Германия
Починал	12 май 1994 г. (91 г.) Харуич, Масачузетс, САЩ
Националност	САЩ
Учил в	Оксфордски университет
Научна дейност
Област	Психология
Работил в	Харвардски университет Питсбъргски университет Калифорнийски университет – Бъркли
Известен с	Теория за социалното развитие
Ерик Ериксон в Общомедия

Ерик Хомбургер Ериксон (на немски: Erik Homburger Erikson) е германски психолог и психоаналитик от еврейски произход, известен с теорията си за социалното развитие на човешките същества.

Роден е на 15 юни 1902 година във Франкфурт на Майн, Германия, в семейство на датчани. Води бохемски начин на живот, който в един момент го докарва във Виена, където се запознава с Фройд.

Първоначално Ериксон е учител по рисуване, но по-късно завършва Виенския психоаналитичен институт. През 1930 се жени за танцьорката и художничката Джоен Моват Серсон, а през 1933 емигрира от Виена в САЩ.

През 1950 г. известният психоаналитик става жертва на преследването на марксизма в САЩ, тъй като бива заподозрян като симпатизант на комунистите.

Умира на 12 май 1994 година в Харуич, щата Масачузетс на 91-годишна възраст.

Ериксон описва жизнения цикъл на личността като съвкупност от стадии на развитие. Четири от тях напълно съвпадат с фазите на детската сексуалност, описани от Фройд. Обаче за разлика от Фройд, който разделя психическото развитие на 5 етапа, то Ериксон разделя своята схема на 8 етапа. Той преименува т.нар. „генитален стадий“ в „юношество“ и добавя още няколко стадия при възрастното състояние. Акцентира се върху това, че развитието на личността е постепенно и свързано с преодоляване на кризите на идентичността.

Теорията му обяснява различните процеси по време на развитието на човешката психика:

• Първият период е наречен младенчество и приключва около 12-месечна възраст. Дали нуждите на детето ще бъдат удовлетворявани винаги и навреме (да бъде нахранено, приспано или подсушено) предопределя дали възрастният индивид ще бъде оптимист, песимист или реалист, защото периодът е от изключителна важност за изграждане на доверие.
• Яслената възраст (от 1 до 3 години) е период, в който детето трябва да се научи да бъде сравнително самостоятелно. Ако не успее, то трябва да преглътне унижението и срама.
• Третият период продължава приблизително до шестата година на детето. Ако то успее да се справи с игрите и заниманията в детската градина или у дома и да бъде достатъчно инициативно, детето ще е преминало през етапа успешно. В противен случай ще се чувства непълноценно.
• Съща е задачата му и през училищната възраст (7 до 12 години), когато то трябва да се научи на труд.
• Юношеството (13 – 19 години) е ключовият период в теорията на Ериксон. То продължава от тринадесетата до деветнадесетата година от живота на човека. В този период младият индивид търси себе си, опитва се да определи кой е, да се разграничи от другите и да се възприеме като отделен, уникален индивид. Важен елемент от този експеримент е юношеската любов. Ако юношата не успее да опознае себе си, той се губи в другите (дифузия).
• Ранната зрялост (20 – 40 години) Ериксон нарича периода между двадесетата и четиридесетата година от живота на човека. Това е период, в който основната задача е намирането на партньор или спътник в живота. Въпросът, който трябва да бъде решен, е дали човек ще успее да постигне интимност с друг индивид или ще остане в изолация.
• Зрелостта също продължава двадесет години (40 – 60 години). Това е времето, в което човек вече е създал семейство и сега на него се пада отговорността да отгледа следващото поколение.
• Последният етап според теорията е старостта (след шестдесетата година). Тогава човек вече е изпълнил своята задача и гледа смъртта право в очите. Въпросът е дали ще успее да погледне назад към живота си и ще бъде доволен от постигнатото или ще намери за какво да съжалява. Ако не успее да стигне до мъдростта за преходността на живота, човек се отчайва. В този период човек би трябвало да престане да се страхува от смъртта, той просто я приема.

Теорията на Ериксън получава широко разпространение в много държави и се ползва с успех не само сред психоаналитиците, но и в сферата на педагогиката.

• Теория за социално развитие

на български език

• Идентичност: младост и криза. Изд. Наука и изкуство, 1996
• Идентичност: младост и криза. Изд. Рива, 2013^[1]

на немски език

• Einsicht und Verantwortung; Frankfurt a. M. (1964) 1971
• Identität und Lebenszyklus. Drei Aufsätze; Frankfurt a. M. 1966; 2. Aufl. 1973
• Der junge Mann Luther. Eine psychoanalytische und historische Studie. 1975
• Gandhis Wahrheit. Über die Ursprünge der militanten Gewaltlosigkeit. 1978.
• Jugend und Krise; Stuttgart 1980
• Der vollständige Lebenszyklus; Frankfurt a. M. 1988; 2. Aufl. 1992
• Kindheit und Gesellschaft

• Manfred Rosenbach, Entwicklung der Persönlichkeit – eine Abfolge „psycho-sozialer Krisen“ Архив на оригинала от 2006-11-05 в Wayback Machine.
• C. George Boeree, Persönlichkeitstheorien: Erik Erikson

• Портал „Психология“