Есекс (кралство) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Есекс.
Кралство на Източните сакси Ēast Seaxna Rīce | |
— Независима държава — | |
527 – 825 | |
![]() Есекс на картата на Британия | |
Континент | Европа |
---|---|
Столица | Лондон |
Официален език | латински, англосаксонски |
Религия | Англосаксонско езичество Християнство |
Форма на управление | Племенна монархия |
История | Ранно Средновековие |
Валута | Скеат |
| |
Днес част от | ![]() |
Кралство на Източните сакси в Общомедия |
Кралството на източните сакси (на староанглийски: Ēast Seaxna Rīce; на латински: Regnum Orientalium Saxonum) или Kралство Есекс е една от основните ранносредновековни монархии на англо-саксонската Хептархия.[1] Основана през VI век, тя покрива по-късните графства Есекс, Хартфордшър, Мидълсекс и Кент. Нерядко кралството е подчинявано от съседите си, което в крайна сметка е и причина за изчезването му в пределите на владенията на Егбърт Уесекски.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f7/Ancient_Essex_750.png/200px-Ancient_Essex_750.png)
История
[редактиране | редактиране на кода]Свидетелства
[редактиране | редактиране на кода]Според историческия извор Tribal Hidage Есекс съответства на 7000 хайда (1 хайд=ок. 120 акра). Кралството граничи на север с Източна Англия, на юг през Темза с Кентуеър, на изток се простира Северно море, а западно се намира Мерсия. В територията на източните сакси попадат античните римски средища Колчестър и Лондон [2], [3]. Липсват достатъчно други достоверни източници за ранното кралство[4], като няма и негова версия на Anglo-Saxon Chronicle.[5] Есекс се счита от историците за незначително[6] и политически зависимо кралство.[7]
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Според легендата саксите се заселват по тези територии в ранния V век [8] след като краля на бритите Вортигерн им отстъпва триновантската земя.[9]
Кралството расте за сметка на съседни племенни общини[10] като:
- Родинги – родът на Хрота,[10]
- Хемели, дн. Хемел Хемпстед[11]
- Ванги [12] – блатист район около Мардайк
- Денги [4]
- [13]
- Бересинги, дн. Баркинг[14][15]
- Хеферинги, дн. Хаверинг[14]
- Упинги – дн. Епинг.[14]
Монархия
[редактиране | редактиране на кода]Според някои историци[16] Есекс е управляван от династия, която съвсем в духа на времето си се причислява към наследниците на Водан и Секснет. Счита се, че генеалогията на кралете на Есекс е написана по-късно – през IX век в Уесекс[17]. Прави впечатление, че кралството няколко пъти е управлявано едновременно от няколко крале[2]. За първи крал се сочи Есквин, но за основател на есекската династия се смята Следа.[18] Първите примери на монетосечене в Есекс показват, че в началото кралството е независимо.[19] Гробницата на есекския крал Себ (664 – 683) е запазена в Старата Сейнт Пол до Големия пожар в Лондон, при който е унищожена безследно.
Християнство
[редактиране | редактиране на кода]![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d2/Entry_for_827_in_the_Anglo-Saxon_Chronicle%2C_which_lists_the_eight_bretwaldas.gif/220px-Entry_for_827_in_the_Anglo-Saxon_Chronicle%2C_which_lists_the_eight_bretwaldas.gif)
Беда Достопочтени пише за Есекс, когато анотира пристигането на първия християнски епископ на Лондон Мелитус през 604. Тогава кралството е под властта на Етелберт, крал на Кентуеър и вуйчо на новопокръстения Зеберт Есекски. Тогава са поставени и основите на катедралата Свети Павел.[20][21] Със смъртта на Зеберт източните сакси се връщат към езичеството, Мелитус е прогонен, а Есекс отново става независимо кралство.[11]
Зигеберт II Добрия връща християнството в Есекс с мисията на Свети Кед и новопостроените манастири Тилабург (дн. Тилбъри) and Итанчестър (Брадуел). През 2003 е открито богато погребение на християнин в този район, като не се изключва това да са останките на Зигеберт Добрия.[22] Езичеството се възражда като основна религия през 660 с възкачването на Свитхелм. Въпреки покръстването му неговата ранна смърт и избухналата чумна епидемия отблъскват хората от християнството. От тази слабост се възползва Вулфхер, крал на Мерсия, който покорява Есекс[23] и изпраща Яруман, епископ наЛичфийлд за да покръсти отново източните сакси.[24] В следващите години клирици като Вин (666)[25] и Еркенвалд (675)[25] успяват да укрепят духовната власт на лондонския епископ над Есекс, която се запазва до 1845.[26]
Късна история и край
[редактиране | редактиране на кода]![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b0/Egbert_-_MS_Royal_14_B_VI.jpg/220px-Egbert_-_MS_Royal_14_B_VI.jpg)
Есекс показва силна връзка с Кентуеър отвъд Темза, подпечатана с кралски бракове като този на След и Рикула, сестра на Етелберт Кентски.[27] Към VIII век територията на Есекс намалява под ударите на Мерсия[28], а останалата част е политически зависима от западния съсед. След като кралят на Мерсия Беорнвулф е победен през 825, Зигеред, последния крал на Есекс отстъпва кралството си на владетеля на Уесекс крал Егбърт.[29]
В следващите векове Есекс на няколко пъти нетрайно възстановява независимостта си. Първо Мерсия подкрепя кралски претендент за трона на източните сакси през 825.[30] По-късно, през IX век възниква временно кралство, включващо част от Есекс.[30] А между 878 и 886 територията попада под властта на Дейнлоо като кралство Източна Англия. След отвоюването му от Едуард Стари последният е представляван от старши наместник (елдорман) и Есекс става графство.[31]
Крале на Есекс
[редактиране | редактиране на кода]Списъкът се счита за неточен от някои автори.
Период | Владетел | Tитул | Бележки |
---|---|---|---|
527 до 587 | Есквин | ÆSCVVINE CENFVSING ESTSEAXNA CYNING ÆSCVVINE REX SAXONVM ORIENTALIVM | |
587 до 604 | Следа | SLEDDA ÆSCVVINING ESTSEAXNA CYNING SLEDDA REX SAXONVM ORIENTALIVM | |
604 до 616/7 | Зеберт | SÆBRYHT SLEDDING ESTSEAXNA CYNING SÆBRYHT REX SAXONVM ORIENTALIVM | |
616/7 до 617 | Зексред | SEXRED SÆBRYHTING ESTSEAXNA CYNING SEXRED REX SAXONVM ORIENTALIVM | Съвместно с Зевард; убит в битка със западните сакси |
616/7 до 617 | Зевард | SÆVVARD SÆBRYHTING ESTSEAXNA CYNING SÆVVARD REX SAXONVM ORIENTALIVM | Съвместно с Sexred; убит в битка със западните сакси |
617 до 653 | Зигеберт Малкия | SIGEBRYHT SÆVVARDING ESTSEAXNA CYNING SIGEBRYHT PARVVS REX SAXONVM ORIENTALIVM | |
653 до 660 | Зигеберт II Добрия | SIGEBRYHT SÆVVARDING ESTSEAXNA CYNING SIGEBRYHT SANCTVS REX SAXONVM ORIENTALIVM | Свети Зигеберт |
660 до 664 | Свитхелм | SVVIÞELM ESTSEAXNA CYNING SVVIÞELM REX SAXONVM ORIENTALIVM | |
664 до 683 | Зигхер | SIGHERE SIGEBRYHTING ESTSEAXNA CYNING SIGHERE REX SAXONVM ORIENTALIVM | Съвместно със Себ |
664 до 694 | Себ | SEBBI ESTSEAXNA CYNING SEBBI REX SAXONVM ORIENTALIVM | Съвместно с Зигхер; абдикирал в полза на Зигехерд |
694 до 709 | Зигехерд | SIGEHEARD SEBBING ESTSEAXNA CYNING SIGEHEARD REX SAXONVM ORIENTALIVM | Съвместно с Свефред[32] |
695 до 709 | Свефред (Swaebheard) | SVVÆFRED SIGEHEARDING ESTSEAXNA CYNING SVVÆFRED REX SAXONVM ORIENTALIVM | Съвместно с Зигехерд[32] |
709 | Офа | OFFA SIGEHERING ESTSEAXNA CYNING OFFA REX SAXONVM ORIENTALIVM | Абдикирал |
709 до 746 | Зелред (Swebert) | SÆLRED SIGEBRYHTING ESTSEAXNA CYNING SÆLRED REX SAXONVM ORIENTALIVM | Съвместно с Свефберт |
715 до 738 | Свефберт | SVVÆFBRYHT ESTSEAXNA CYNING SVVÆFBRYHT REX SAXONVM ORIENTALIVM | Съвместно с Зелред |
746 до 758 | Свитред | SVVIÞRED SIGEMVNDING ESTSEAXNA CYNING SVVIÞRED REX SAXONVM ORIENTALIVM | |
758 до 798 | Зигерик | SIGERIC ESTSEAXNA CYNING SIGERIC REX SAXONVM ORIENTALIVM | Абдикирал |
798 до 812 | Зигеред | SIGERED SIGERICING ESTSEAXNA CYNING SIGERED REX SAXONVM ORIENTALIVM | |
812 до 825 | SIGERED DVX SAXONVM ORIENTALIVM | Подчинен крал на Мерсия | |
825 | Подчинен на Уесекс |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ The Latin name was used, for instance, by William of Malmesbury.
- ↑ а б Yorke, B., Kings and Kingdoms of Early Anglo-Saxon England, (1984) pp47-52
- ↑ John Baker, Cultural Transition in the Chilterns and Essex Region (University of Hertfordshire Press, 2005)
- ↑ а б Rippon, Stephen, Essex c. 760 – 1066 (in Bedwin, O, The Archaeology of Essex: Proceedings of the Writtle Conference (Essex County Council, 1996)
- ↑ The Anglo-Saxons. Penguin, 1991. с. 26.
- ↑ H Hamerow, Excavations at Mucking, Volume 2: The Anglo-Saxon Settlement (English Heritage Archaeological Report 21, 1993)
- ↑ Yorke, Barbara. The Kingdom of the East Saxons // Anglo-Saxon England 14. Cambridge University Press, 1985. с. 31 – 36.
- ↑ Yorke, Barbara. The Kingdom of the East Saxons // Anglo-Saxon England 14. Cambridge University Press, 1985. с. 14.
- ↑ Hooke, Della. The Landscape of Anglo-Saxon England. Leicester University Press, 1998. с. 46.
- ↑ а б Andrew Reynolds, Later Anglo-Saxon England (Tempus, 2002, page 67) drawing on S Bassett (ed) The Origin of Anglo-Saxon Kingdoms (Leicester, 1989)
- ↑ а б Yorke, Barbara, Kings and Kingdoms of Early Anglo-Saxon England (1990)
- ↑ Pewsey & Brooks, East Saxon Heritage (Alan Sutton Publishing, 1993)
- ↑ Yorke, B., Kings and Kingdoms of Early Anglo-Saxon England, (1984) p54
- ↑ а б в Hooke, Della. The Landscape of Anglo-Saxon England. Leicester University Press, 1998. с. 47.
- ↑ VCH, volume 5
- ↑ Yorke, Barbara. The Kingdom of the East Saxons // Anglo-Saxon England 14. Cambridge University Press, 1985. с. 1 – 36.
- ↑ Yorke, Barbara. The Kingdom of the East Saxons // Anglo-Saxon England 14. Cambridge University Press, 1985. с. 3.
- ↑ Yorke, Barbara. The Kingdom of the East Saxons // Anglo-Saxon England 14. Cambridge University Press, 1985. с. 16.
- ↑ Metcalf, DM. Anglo-Saxon Coins 1 // The Anglo-Saxons. Penguin, 1991. с. 63 – 64.
- ↑ Bede, book II, chapter 3
- ↑ Stenton, Anglo-Saxon England, p. 109.
- ↑ Blair, I. 2007.
- ↑ Kirby, The Earliest English Kings, p. 114.
- ↑ Bede, HE, III, 30, pp. 200 – 1.
- ↑ а б Fryde, et al.
- ↑ Essex archdeaconry through time // Архивиран от оригинала на 2012-04-03. Посетен на 2015-12-24.
- ↑ Rippon, Stephen. Essex c.700 – 1066 // The Archaeology of Essex, proceedings of the Writtle conference. с. 117.
- ↑ Brooke, Christopher Nugent Lawrence, Keir, Gillian. London, 800 – 1216: the shaping of a city. University of California Press, 1975. с. 18.
- ↑ The Anglo-Saxon Chronicles. Phoenix Press, 1996. с. 60.
- ↑ а б Cyril Hart The Danelaw (The Hambledon Press, 1992, chapter 3)
- ↑ Hart, Cyril. The Ealdordom of Essex // An Essex Tribute. Leopard's Head Press, 1987. с. 62.
- ↑ а б Handbook of British Chronology (CUP, 1996)
![]() ![]() | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kingdom of Essex в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|