Жан Старобински – Уикипедия

Жан Старобински Jean Starobinski
швейцарски литературен теоретик и историк
През 2004 г.
Роден	17 ноември 1920 г. Женева, Швейцария
Починал	4 март 2019 г. (98 г.) Морж, Швейцария
Религия	юдаизъм
Националност	Швейцария
Учил в	Женевски университет
Научна дейност
Област	Теория на литературата
Работил в	Женевски университет Университет „Джонс Хопкинс“ Колеж дьо Франс
Жан Старобински в Общомедия

Жан Старобински (на френски: Jean Starobinski) е швейцарски литературен критик и историк на идеите.

Роден е на 17 ноември 1920 г. в Женева, Швейцария. Освен образование по класическа филология, в Женевския университет той се дипломира и като медик психиатър. Трудовете му са представителни за т.нар. Женевска школа, която съчетава (класическа) психология и структурализъм.

Кариерата на Жан Старобински започва в годините след Втората световна война като асистент в литературната катедра на своя университет, но с приключване на медицинското си образование той работи и в университетската болница. В средата на 50-те години преподава в Университета „Джонс Хопкинс“. След завръщането си преподава в редица швейцарски университети. През 70-те години получава първите си титли хонориус кауза, а в 1987 – 1988 г. е поканен като лектор в Колеж дьо Франс.

Старобински е член на престижни общества и комитети.

Изследване върху Жан-Жак Русо донася трайна известност на Старобински^[1] след 1957 и от 1967 до 1993 г. той е председател на общество за неговото изучаване. През 1964 г. Старобински пръв публикува анаграмите, с които Фердинанд дьо Сосюр продължително се е занимавал. Посвещава редица значими трудове на меланхолията, така както е засвидетелствана в литературните и медицинските текстове.

През 2010 г. дарява своята лична колекция от 40 000 тома на Швейцарската библиотека.

• 1965: Награда „Рамбер“
• 1974: Член на Американската академия на изкуствата и науките
• 1974: Член на Британската академия
• 1978: Член на Американската асоциация за модерни езици
• 1980: Член на Торинската академия на науките
• 1982: Европейска награда за есеистика Шарл Вейон
• 1984: Награда „Балзан“ за литература история и литературна критика
• 1986: Член на Германската академия за език и литература
• 1988: Член на Academia Europaea
• 1993: Ханзейска награда „Гьоте“
• 1998: Награда „Карл Ясперс“, Хайделберг
• 1998: Награда „Гринцане Кавур“
• 1998: Grand Prix de la Francophonie на Френската академия

Почетен доктор на

• Университета на Лил (1973),
• Брюкселския свободен университет (1979),
• Лозанския университет (1979),
• Чикагския университет (1986)^[2],
• Колумбийския университет в Ню Йорк (1987),
• Монреалския университет (1988),
• Ньошателския университет (1989),
• Нантския университет (1992),
• Университета „Джонс Хопкинс“ (1993),
• Università degli Studi в Торино (1994),
• Университета на Осло (1994),
• Университета „Бабеш-Боляй“ в Клуж-Напока (1995),
• Университета на Урбино (1995)
• Федералното политехническо висше училище в Цюрих (1998).

• Montesquieu, Le Seuil, Paris, 1953; édition corrigée et augmentée, 1994.
• Jean-Jacques Rousseau: la transparence et l’obstacle, Paris, Plon, 1957; réédition, Gallimard, 1976,
• Histoire du traitement de la mélancolie, des origines à 1900, (thèse), Acta psychosomatica, Bâle, 1960.
• L’Œil vivant, Gallimard, Paris, 1961
• Histoire de la médecine, Ed. Rencontre et ENI, 1963.
• La Relation critique, Gallimard, 1970; rééd. coll. „Tel“, 2000
• Les Mots sous les mots: les anagrammes de Ferdinand de Saussure, Paris, Gallimard, 1971.
• 1789: Les Emblèmes de la Raison, Paris, Flammarion, 1973.
• Trois Fureurs, Paris, Gallimard, 1974.
• Montaigne en mouvement, Paris, Gallimard, 1982.
• Claude Garache, Paris, Flammarion, 1988.
• Le Remède dans le mal. Critique et légitimation de l’artifice à l’âge des Lumières, Paris, Gallimard, 1989
• La Mélancolie au miroir. Trois lectures de Baudelaire, Paris, Julliard, 1990.
• Diderot dans l’espace des peintres, Paris, Réunion des Musées Nationaux, 1991.
• Action et réaction. Vie et aventures d’un couple, Paris, Seuil, 1999.
  • Действие и реакция: Житието и битието на двойка думи. Превод от френски Тодорка Минева. София: Сонм, 2005, 390 с. ISBN 0-9548478-6-5-Х
• Largesse, Paris, Gallimard, 2007.
• L'Encre de la mélancolie, Paris, Le Seuil, 2012
• Accuser et séduire, Paris, Gallimard, 2012
• Diderot, un diable de ramage, Paris, Gallimard, 2012
• La Beauté du monde – La littérature et les arts, Édition établie sous la direction de Martin Rueff, Paris, Gallimard, 2016

• ((fr)) Жан Старобински на сайта на Académie des sciences morales et politiques Архив на оригинала от 2016-06-08 в Wayback Machine.
• ((fr)) Histoire du traitement de la mélancolie на Старобински на сайта Histoire de la médecine Архив на оригинала от 2015-09-23 в Wayback Machine.

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii FAST GND HDS ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat