Железопътна линия Дупница – Бобов дол – Уикипедия

Железопътна линия Дупница – Бобов дол е единична, електрифицирана, междурелсие 1435 mm.

Теснопътното железопътно отклонение Дупница – Бобов дол е построено след завършване на теснопътния участък Радомир – Левуново по разпореждане на Щаба на действащата армия за осигуряване извозването на каменни въглища, необходими за експлоатацията на железопътната линия по долината на река Струма и за местните индустриални предприятия. От гара Дупница в посока към Бобов дол трасето е с голяма денивелация – 91,68 m на разстояние от около 3 km. За да се намали големият надлъжен наклон на вертикалните криви в железопътната линия, достигащ до 50 ‰, са построени две глухи обръщателни станции, поради което жп линия се удължава и достига 26,285 km. Строителството на линията се извършва от втора строителна железопътна рота от 11 декември 1916 г. до 1 юли 1917 г. През 1920 г. със „Закона за уреждане положението на жп линии строени за военни нужди през време на Европейската война“, участъкът заедно с още няколко е предаден на БДЖ за обществено ползване.

Порасналите нужди на страната от каменни въглища поради развитие на транспорта и индустрията, както и ограниченото използване на дърва за огрев през 30-те години на 20 век налагат да се увеличи добивът на каменни въглища от мина „Бобов дол“. За да се осигури извозването им е решено да се построи нормална жп линия с междурелсие 1435 mm Дупница – Бобов дол.

Дупница – Бобов дол (600 mm)
	София
	0+000 Дупница
	Кулата
	5+200 сп. „Крушовица“
	8+600 Големо село
	12+000 сп. „Разметаница“
	18+200 Мламолово
	21+900 Бобов дол
	24+900 мини „Бобов дол“

Дупница – Бобов дол (1435 mm)
	Линия 5 (София)
	0+000 (90+512) Дупница
	Линия 5 (Кулата)
	8+250 Големо село
	9+950 Мало село
	13+278 Мламолово
	16+700 сп. „Банковица“
	18+680 Бобов дол

Голяма част от трасето на тази жп линия минава по планираната за строеж в перспектива магистрална жп линия Костенец – Самоков – Дупница – Кюстендил. Строителството започва на 10 февруари 1941 г., но скоро е преустановено. Възстановено е след 9 септември 1944 г. Линията е завършена през 1949 г., а от 1 февруари 1950 г. влиза в редовна експлоатация.

Дължината на линията е 19,087 km, с минимален радиус на хоризонталните криви – 300 m и максимален размер 23,5 ‰ на вертикалните криви. В началото на 90-те години на 20 век е електрифицирана.

От 10.12.2017 г. пътническите жп превози по линията са преустановени.

През 1946 г. по железопътната линия е построен един тунел с дължина 319,20 m. Намира се от km 3+714 до km 4+033.

• Железопътна мрежа на България
• Железопътна линия 5 (България)

• Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
• Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.

Портал „Транспорт“          Портал „България“