Асфиксия – Уикипедия
Асфиксия | |
Класификация и външни ресурси | |
---|---|
МКБ-10 | R09.0, T71 |
МКБ-9 | 799.0 |
Мед. рубрики MeSH | D001237 |
Асфиксия в Общомедия |
Асфиксия (на старогръцки: ασφύξις през латински – asphyxia)[1] представлява патологично състояние, характеризиращо се с разстройство или спиране на дишането, в резултат на което възниква недостатъчно обогатяване на кръвта с кислород (хипоксемия), водещо до кислороден глад в тъканите (хипоксия). Недостатъчното снабдяване с кислород на мозъка води бързо до необратими мозъчни увреждания (за човек това са около 5 – 6 минути). Продължителната асфиксия причинява кома и смърт.[2] Разстройството на дишането се нарича още задух, а самото спиране на дишането – задушаване. Думата асфиксия произлиза от представката „а-“, която значи „без“ и старогръцката дума за пулс, т.е. асфиксия означава без пулс, спиране на пулса.[1]
Причинители
[редактиране | редактиране на кода]Асфиксия се причинява от един или комбинация от няколко фактора:
- Механични – една от най-честите причини за асфиксия е попадане на обект в дихателните пътища,[3] причиняващо запушването им (чуждо тяло, течност, храна, стомашно съдържимо при повръщане, кръв при кръвоизлив и др.).
- Външни – притискане или увреждане на дихателните пътища или гръдния кош, затрудняващи влизането на кислород в белия дроб, т.нар. душене.
- Обесването също е външен фактор за асфиксия, но при него тя се получава от прекъсване на кръвообръщението към мозъка.
- Химични – ниска концентрация на свободния кислород във въздуха, водеща до намаляване на оросяването на кръвта с кислород.
- Физиологични – недостиг на въздух при физически усилия или заболявания.
- Токсични – блокиране на мускулното движение на диафрагмата от различни вещества (например стрихнин).