Асфиксия – Уикипедия

Асфиксия
Класификация и външни ресурси
МКБ-10R09.0, T71
МКБ-9799.0
Мед. рубрики MeSHD001237
Асфиксия в Общомедия

Асфиксия (на старогръцки: ασφύξις през латинскиasphyxia)[1] представлява патологично състояние, характеризиращо се с разстройство или спиране на дишането, в резултат на което възниква недостатъчно обогатяване на кръвта с кислород (хипоксемия), водещо до кислороден глад в тъканите (хипоксия). Недостатъчното снабдяване с кислород на мозъка води бързо до необратими мозъчни увреждания (за човек това са около 5 – 6 минути). Продължителната асфиксия причинява кома и смърт.[2] Разстройството на дишането се нарича още задух, а самото спиране на дишането – задушаване. Думата асфиксия произлиза от представката „а-“, която значи „без“ и старогръцката дума за пулс, т.е. асфиксия означава без пулс, спиране на пулса.[1]

Асфиксия се причинява от един или комбинация от няколко фактора:

  • Механични – една от най-честите причини за асфиксия е попадане на обект в дихателните пътища,[3] причиняващо запушването им (чуждо тяло, течност, храна, стомашно съдържимо при повръщане, кръв при кръвоизлив и др.).
    • Към механичните причини за асфиксия спада и попадането на вода в белия дроб, т.нар. удавяне.
  • Външни – притискане или увреждане на дихателните пътища или гръдния кош, затрудняващи влизането на кислород в белия дроб, т.нар. душене.
    • Обесването също е външен фактор за асфиксия, но при него тя се получава от прекъсване на кръвообръщението към мозъка.
  • Химични – ниска концентрация на свободния кислород във въздуха, водеща до намаляване на оросяването на кръвта с кислород.
  • Физиологични – недостиг на въздух при физически усилия или заболявания.
  • Токсични – блокиране на мускулното движение на диафрагмата от различни вещества (например стрихнин).