French
DeutschЗайчарски окръг – Уикипедия
| Зайчарски окръг Зајечарски управни округ | |
.svg) | |
 Общини | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Страна |  Сърбия |
| Регион | Централна Сърбия |
| Площ | 3623 km² |
| Население | 118 295 (2011) души |
| Гъстота на населението | 32,7 души/km² |
| Общини | 4 |
| Болевац, Град Зайчар, Княжевац, Сокобаня | |
| Градове | 5 |
| Села | 168 |
| Други данни | |
| Часова зона | CET (UTC+1) |
| Телефонни кодове | (+381) 19 |
| Зайчарски окръг в Общомедия | |
Зайчарският окръг (на сръбски: Зајечарски округ или Zaječarski okrug) е разположен в източната част на Сърбия, на границата с България, с площ от 3623 km².[1] Обхваща южната част на историко-географската област Тимошко. Населението му през 2011 г. е 118 295 души. Негов административен център е град Зайчар.
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]Зайчарският окръг е съставен от 4 административно-териториални единици – град (приравнен на община) и 3 общини:
История
[редактиране | редактиране на кода]Феликс Ромулиана (Галерийски дворец) в съвременния Гъмзиград е родното място на римския император Гай Галерий Валерий Максимиан. Благодарение на своите археологически находки, Гъмзиград се нарежда сред най-важните римски места в света. Богатият исторически материал (бижута, мозайки, монети, инструменти, оръжия), намерени тук, е съкровище на римската цивилизация от IV век.
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Тенденциите на икономическото развитие на Зайчарския окръг водят до занаятите и полупромишлената, преработката на селскостопанските продукти, над експлоатацията на въглища (текстилна фабрика, кожена фабрика, пивоварна, кварцова минна мина и въгледобивна мина) към модерните заводи и високата производителност.
Население
[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]| Народност | 2022 | |
|---|---|---|
| Сърби | 84 458 | 87.32 % |
| Власи | 3 146 | 3.25 % |
| Цигани | 1716 | 1.77 % |
| Румънци | 322 | 0.33 % |
| Югославяни | 204 | 0.21 % |
| Българи | 173 | 0.18 % |
| Македонци | 148 | 0.15 % |
| Хървати | 76 | 0.08 % |
| Черногорци | 72 | 0.07 % |
| Албанци | 39 | 0.04 % |
| Горани | 39 | 0.04 % |
| Мюсюлмани | 37 | 0.04 % |
| Руснаци | 34 | 0.04 % |
| Унгарци | 33 | 0.03 % |
| Словенци | 19 | 0.02 % |
| Словаци | 16 | 0.02 % |
| Украинци | 13 | 0.01 % |
| Бошняци | 12 | 0.01 % |
| Германци | 11 | 0.01 % |
| Други | 260 | 0.27 % |
| Регионална принадлежност /местни/ | 36 | 0.04 % |
| Не са наясно /не знаят/ | 1 829 | 1.89 % |
| Непоказано / неотговорено | 4 022 | 4.15 % |
| Общо | 96 919 | 100 % |
| Народност | 2002 | |
|---|---|---|
| Сърби | 124 427 | 90,45 % |
| Власи | 7155 | 5,20 % |
| Цигани | 1194 | 0,87 % |
| Югославяни | 422 | 0,30 % |
| Черногорци | 296 | 0,21 % |
| Македонци | 271 | 0,19 % |
| Българи | 155 | 0,11 % |
| Общо | 137 564 | 100 % |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
|
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
