Закон на Тициус-Боде – Уикипедия

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Законът на Тициус-Боде е хипотеза, базираща се на емпиричното правило за разстоянията на планетите до Слънцето, което е доказано от Йохан Тициус през 1772 г. и популяризирано от Йохан Боде.

Предположеният закон свърза размера на орбитите на планетите със степените на числото 2. По-точно, ако членовете на поредицата k= 0, 1, 2, 4, 8, 16,... се умножат с числото 3 и към полученото се добавя 4, се добива поредицата:

4, 7, 10, 16, 28, 52, 100,...

За Слънчевата система законът свързва голямата полуос на орбитите на планетите, измервана в астрономически единици (АU), с числата:

0.4, 0.7, 1.0, 1.6, 2.8, 5.2, 10.0,...

През 1781 г. Уилям Хершел открива планетата Уран, която се намира на 19,2 AU от Слънцето. В този случай изчисленията според закона на Тициус-Боде предсказват, че разстоянието е 19,6 AU и законът изглежда се потвърждава. Това подтиква астрономите към търсене на неизвестната планета, съответсваща на числото 2,8. Тя би трябвало да се намира между Марс и Юпитер, а нейното отсъствие хвърля съмнение върху валидността на закона.

На 1 януари 1801 г., италианският астроном Джузепе Пиаци открива планетата джудже Церера, която е на разстояние 2,8 AU от Слънцето. Впоследствие били открити още много обекти в тази област, позната днес като Астероиден пояс.

Местоположението на Нептун, открит по-късно, не се съгласува със закона, но Плутон се оказва на предсказаното място.

¹ Церера се приема за планета от 1801 до към 1860 г.; Плутон е приеман за планета от 1930 до 2006 г. (сега се считат за 'планети-джуджета').

² Ако се пропусне Нептун и на това място се впише Плутон, отклонението е 1,62%.

Има хипотеза, според която Нептун е „прихваната“ при движението си чужда (не създадена в Слънчевата система) планета и е „застанала“ не на мястото на което ѝ се полага – в този случай Плутон изпълнява условието на закона Тициус-Боде.

Според съвременните възгледи този закон е по-скоро емпирично правило, за което няма категорична формулировка и подкрепящ го извод. Откриването на екзопланетни системи съживява интереса към подобни закономерности.

Съобразява се, че в планетните системи, с нарастване на броя тела и ограничаване на размера, започват по-силно да се проявяват орбиталните резонанси. Системите се самонастройват към устойчиви разпределения, които се откриват във форма, подобна на предложения закон.

За общата формула се приема X_k= a + b . exp(c. k).

Тази статия за астрономията все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.