Западнородопски отряд – Уикипедия

Западнородопският отряд (познат и като Родопски отряд) е формирование от Българската армия, което действа срещу гърците в последните дни на Междусъюзническата война и се изявява в Кресненското сражение.

Отрядът е сформиран със заповед от 10 юли (23 юли по нов стил) в района на Якоруда от 11-а пехотна дивизия, подкрепена с допълващи и опълченски части. Негов командир е генерал Васил Делов, пряко подчинен на Главното командване.^[1][2]

Първоначално целите на Западнородопския отряд са отбранителни – непосредствено след завладяването на Неврокоп и Разлог от гръцките войски, той прегражда проходите през горното поречие на Места за Белово и Пловдив.^[1] Когато главните гръцки сили в района свръщат през Предела към Горна Джумая, задачата му се променя. На 13 – 14 (26 – 27) юли войските на Делов се спускат в Разложката котловина, разгромяват слабия гръцки ариергард и на 16 (29) юли завземат Предела. През следващите два дни (до примирието) Западнородопският отряд води бой край прохода с две гръцки дивизии.^[3]

• Гинчев, Г. Междусъюзническата война 1913 г. София, Държавно военно издателство, 1963.
• Марков, Г. Българското крушение 1913. София, Издателство на БАН, 1991.

• Портал „Военна история на България“