Записки от подземието – Уикипедия

Записки от подземието
Записки из подполья
АвторФьодор Достоевски
Създаване1864 г. (стар стил)
Русия
Първо издание1864 г.
 Русия
Оригинален езикруски
ISBNISBN 9789545974786
НачалоЯ человѣкъ больной… Я злой человѣкъ. Непривлекательный я человѣкъ. Я ду‐маю, что у меня болитъ печень. Впрочемъ я ни шиша не смыслю въ моей болѣзни и не знаю навѣрно что у меня болитъ. Я не лѣчусь и никогда не лѣчился, хотя медицину и докторовъ уважаю. Ктому‐же я еще и суевѣренъ до крайности; ну, хоть настолько, чтобъ уважать медицину. (Я достаточно образованъ, чтобъ не быть суевѣрнымъ, но я суевѣренъ.) Нѣтъ‐съ, я не хочу лѣчиться со злости. Вотъ вы этого навѣрно не изволите понимать.
КрайВпрочемъ здѣсь еще не кончаются «записки» этого парадоксалиста. Онъ не вы-держалъ и продолжалъ далѣе. Но намъ тоже кажется, что здѣсь можно и остано-виться.
Записки от подземието в Общомедия

„Записки от подземието“ (на руски: Записки из подполья; Zapiski iz podpol'ya) е новела от Фьодор Достоевски, публикувана през 1864 г. Считана е от много за един от първите екзистенциални романи.[1] Представя се като извадка от мемоарите на горчив и изолиран разказвач, който е пенсиониран държавен служител, живеещ в Санкт Петербург. Първата част от историята е разказана под формата на монолог или като дневник на „подземния човек“ и атакува възникващата западна философия, особено „Какво да се прави?“ на Николай Чернишевски. Втората част на книгата е назована „По повод мокрия сняг“ и описва някои събития, които изглеждат като разрушителни и понякога подновяват подземния човек, който действа като антигерой.

Значение в световната литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Много екзистенциалисти, и по-специално Жан-Пол Сартр, смятат новелата като въведение към своята философия.
  • Фридрих Ницше казва, че в този роман „истината крещи“.
  1. Kaufmann, Walter (1956). Existentialism From Dostoevsky to Sartre. New York: Meridian Books. p. 52.